Читать «Шамах» онлайн - страница 31

— Внимавайте колко бързо ще стане! — каза той. — Главното е да не дадеш на врага време да се опомни.

После излезе на арената, отиде до Шамах, поклони й се и застана след това срещу вратата. Това рицарско поведение сигурно му беше известно от някоя книга с предания или приказки. Сега Абдуллах плесна три пъти с ръце. Мигът настъпи.

Противникът не се забави. Затича се. Тхар го остави да приближи, отскочи встрани, сграбчи го изотзад, преви го на земята, задържа го там здраво и викна на музикантите:

— Ха сега свирете, ликувайте! Те останаха смълчани.

Победеният се изправи бавно и се измъкна с наведена глава.

Сетне последва битката на слоновете. Вражеският беше един тромав хубостник, който наглед притежаваше два пъти повече сила от нашия хлапак. Последният ни кимна усмихнато. Това бе добър признак. Той ни беше казал, че в клуба слоновете се стъпкват. Изходи от това и се зае не само да стъпче противника, но и със скок да го събори. Когато сигналът бе даден, той се засили мощно, изстреля се нагоре и просто сгромоли неприятеля. В следващия миг коленичеше върху него и викна на музикантите:

— Изсвирете му победния марш, гръмко, гръмко!

Наоколо цареше всеобща тишина. Само писарят Абдуллах извика ядосано:

— Вай, вай! Вече двама! Това направо не се търпи! Да излиза хипопотамът! Той трябва да го смаже!

Хипопотамът се появи. Беше нисък, набит тип, дарен с много тлъстина, но малко мускули. Въртеше дръзко очи и имаше добър кураж. Наведе глава като овен още преди да е бил даден сигналът. После двамата се втурнаха един към друг. Последва могъщо издумкване, хебронското чудовище се катурна на земята, вирна крака, хвана се с две ръце за главата и зарева, сякаш се канеха да го пекат на скара.

А момчето остана изправено и се ухили на музикантите.

— Тук не е нужно да думкате тъпана и надувате пищялките. Той самият го върши.

Сега исполините на океана трябваше да покажат какво могат. Четириъгълникът се разтвори. Запътихме се към щерната, в чиято дълбочина щеше да се състои последната битка. Тхар пристигна пръв. Стоеше в готовност да скочи долу. Хебронците не бяха толкова бързи. Най-бавно се движеха китовете. Последен се дотътри онзи, който трябваше да се сбие с Тхар. Направи смутена физиономия, застана до ръба, погледна надолу и промърмори:

— Вече не приемам избора.

— Ти го прие и ще трябва да влезеш — обясни Абдуллах, писарят.

— На никаква цена! Аз си тръгвам. Обърна се и бързо се отдалечи.

— При това положение трябва да си изберем нов — каза Абдуллах.

Тогава от толкова гърла, колкото китове имаше в наличност, прозвуча:

— На никаква цена! На никаква цена! Аз си тръгвам… аз си тръгвам… аз си тръгвам!

И заизчезваха… един след друг… докато наблизо вече не можеше да се види и един кит. Лъвовете ги последваха, без да кажат сбогом. Хипопотамите се запиляха заедно с музикантите по същия начин. Слоновете се затътриха поотделно, по двама и по трима подире им. Накрая сбутаха магаретата си и възрастните, без дори със знак да се простят. Тогава момчето се обърна към Шамах: