Читать «Шамах» онлайн - страница 26

— Сега има страх до небето! — ухили се Тхар. — Мисли, че там отзад става нещо страшно, и ще търчи колкото може!

Едва го беше казал, и Гюверджина нададе един разтърсващ мозъка на костите рев, изви се в котешка гърбица, направи няколко странични скока надясно и наляво и се стрелна после направо с такава бързина, сякаш се канеше да си строши главата. Искаше се здрав седеж, за да не се изтърси човек на земята, но Тхар се утвърди на седлото. Ние го последвахме възможно най-бързо и сърдечно се разсмяхме, защото при това забавно страхливо поведение на мулето беше просто невъзможно да останем сериозни.

Новият път водеше през руините на селото Хирбет ен Назара към шосето за Йерусалим. Тук настигнахме момчето, гордо седящо на животното. Сега то горе-долу добре му се подчиняваше. От пътя изминахме после споменатите четиристотин крачки до Извора на Авраам, който се намира в ъгъла на една голяма квадратна зидария. За каква цел са били предназначени тези зидове и дали изобщо някога са били доизградени, не се знае. Сега те лежат в развалини. Блоковете са полагани без хоросан и често достигат пет метра дължина. Вярно, в Баалбек съм виждал подобни камъни дълги над деветнайсет метра, но и тези пет метра доказват предостатъчно, че по времето на възникването на зидовете хората са умеели да придвижват значителни товари. Наблизо се намира и една друга щерна, наричана Банята на Сара. В скалите има наместени две преси за маслини, а недалеч оттам се намират руините на голяма църква, може би базилика, построена от Константин Велики при „терпентиновия кукуч на Мамре“. Хората и до днес наричат това място Терпентиновата долина и това е причина за предположението, че тук трябва да се търси местността на някогашната дъбрава Мамре.

Когато достигнахме зидания четириъгълник, видяхме една бедно облечена арабка да седи в ъгъла на извора с едно малко момиченце. При нашата поява тя веднага се отдалечи от водата. Ние гребнахме за животните и след като се напиха, поисках да отпратя обратно хаммахра, тъй като вече нямаше да имаме нужда от него и мулетата му. Намирахме се на самото място и можехме пеша да изминем няколкостотинте крачки до шосето, където щеше да ни чака Мустафа Бустани. Казах му го и се разплатих с него. Никога не ми е било обичай да съпернича и се пазаря. С отворена ръка човек постига значително повече отколкото по пътя на стиснатостта. Така и тук. Хаммахрът преброи даденото и каза:

— Твърде много е, ефенди.

— Не — отговорих аз. — Ти беше любезен и вежлив и значи бакшишът ти е заслужен.

— Това и за бакшиш е прекалено много. Но може би аз още повече ще си го заслужа. Няма да напусна това място, докато не го напуснеш и ти. Аз нямам какво повече да правя, а не е изключено да се наложи пак да ти служа.