Читать «Шамах» онлайн - страница 25

— За твоята Гюверджина е!

— Как тъй? — осведомих се аз.

— Ще те помоля да я яздя вместо теб.

— Мислиш, че ще я мръднеш от мястото й?

— С лекота.

— Тъй, знаеш ли някое средство?

— Да, то със сигурност ще помогне.

— Защо не ми го съобщи веднага?

Той смигна лукаво, ухили се, при което великолепните му бели зъби блеснаха, и отвърна:

— Защото исках да ти доставя двойна радост. А средството радва двойно само когато човек преди туй здравата се е намъчил. Внимавай!

Върза средата на сиджимката около опашката на Гълъбицата, така че двата края останаха да висят, и се качи на седлото. Смятахме да потеглим, та да яздим сега към Харам Рамет ел Халил. Жена ми вече седеше на своето животно, а аз седнах на онова, което бе яздил Тхар. Чакахме само какво ще стори хлапакът. Той накара хаммахра да му подаде двата края на връвта, но на първо време я държеше хлабаво.

— Сега внимавайте колко бързо ще помогне! — каза. — Оставете ме да яздя напред и направете място!

Отстъпихме встрани. Той подтикна милата Гюверджина. Тя помаха с уши и опашка, но не направи и крачка. Удари я — не помогна. Ревна й, заби пети в тялото… напразно. Тогава дръпна двете върви, опашката се вирна и се запретна напред над гърба на мулето. Момчето уви вървите около тялото си и направи възел. Така те останаха здраво опънати и не можеха да се върнат. Гюверджина се уплаши. Такова нещо никога не й се бе случвало в живота! Размърда уши като ветрена мелница. Поиска да повее и с опашка, но не стана. Тогава Гълъбицата обърна глава надясно да погледне назад, не видя обаче нищо. Обърна я наляво да погледне назад, но и тук не можа да открие опашката.