Читать «Шамах» онлайн - страница 23

След това се разделихме. Тхар се радваше, че му бе позволено да тръгне с нас, а и аз не бях безразличен относно това доказателство за доверие, което баща му ми даде. Старият, достопочтен Епщайн ни прие гостоприемно. Предостави ни своята „най-хубава стая“. Беше сравнително проветрива и разположена върху равния покрив. В дневника на моята жена, която обича да си записва такива неща, могат да се прочетат следните редове:

„Беше горещ ден. Получихме една чудесна хладна стая със сводест таван, която имаше две широко извити арки, от трите страни прозорци, а от четвъртата бе вратата. Според местния стандарт помещението можеше да се нарече изискано. Мебелировката се състоеше от две легла, един стъкмен от три стари сандъка диван и маса с четири стола с дървени седалки и бели възглавнички с волан. В ъгъла стоеше красива стомна от вида, употребяван още по времето на Христа. Стените бяха боядисани в синьо. На един стол бяха поставени месингови принадлежности за миене. Относно висящите по стените картини ще премълча. Бяхме почерпени с отлично хебронско вино — цяла бутилка за един франк. Храната свидетелстваше, че хората са хвърлили много усилия, но не си заслужаваше.“

За съжаление бяхме възпрепятствани от обстоятелствата да пратим човек за провизиите, които Мустафа Бустани беше взел от Йерусалим. Те бяха добре опаковани във файтона и по-късно, при връщането, ни дойдоха добре дошли.

По време на яденето Епщайн ни осведоми, че днес било голям мюсюлмански детски празник в чест рождението на момчето Исмаил. Децата излизали на полето, за да се заемат с разни мирни и войнствени игри. Придружавали ги и възрастни, които упражнявали надзор. Освен това се разказвало толкова много за прокуждането и разните там други претърпени неправди, че за никой друговерец не било целесъобразно да се нагърби с ролята на зрител. Като чу, че имаме намерение да яздим до Дъба и Извора на Авраам, Епщайн ни даде съвета да се отдалечим веднага, ако видим към някое от тези места да се приближава такова детско шествие. Тогава Тхар извика възмутено:

— Да се отдалечим? Значи да бягаме? Хич и на акъла няма да ни дойде! Аз и ефендито не се боим и нашата съпруга също не се бои, защото аз специално й казах, че съм герой и може да разчита на мен във всяка беда и опасност!

— Герой? — попита Епщайн усмихнато и го погледна така, както навремето Голиат изгледал Давид.

Но попадна на погрешния човек. Момчето стана от масата, пристъпи към него и отговори:

— Присмиваш ли ми се? Няма да изтърпя подобно нещо! Аз се казвам Тхар и горко ти, ако имам да ти мъстя!

— Тогава сигурно лошо ми се пише? — пошегува се евреинът.

— Ти продължаваш да се хилиш? Пази се! Аз броя едвам дванайсет години, ама в целия Йерусалим няма и един четиринайсетгодишен, когото да не мога да сразя!

— И откъде пък си придобил тази ловкост и сила?

— От клуба на лъвовете — отвърна момчето.

— Какво представлява той? И къде се намира?

— В Йерусалим. Ние момчетата имаме четири клуба, за да се упражняваме. Клуба на лъвовете — той играе пред Яфаската порта. Клуба на слоновете — той играе пред Дамаската порта. И Клуба на китовете — той играе при езерото Силоах. Чувате, че това са все силни животни. Лъвовете побеждават с бързина и сила на скока. Слоновете се стъпкват. Хипопотамите се блъскат с глави, при което по-силният остава прав, а другият рухва. Китовете пък се бият само в океана. Който потопи другия, пълни устата си с вода и я издухва във въздуха. Това е победата. Аз членувам и в четирите клуба и още никой не ме е надвивал. Искаш ли да се направим на хипопотами?