Читать «От Багдад до Стамбул» онлайн - страница 253

— Спомняш ли си кой съм? — попита другият. Той застана така, че светлината от лампата да пада върху лицето му. Човек може да си представи не особено приятната ми изненада, като го познах, беше… Али Манах Бен Баруд ал Амасат, синът на беглеца, дервишът, с когото бях говорил в манастира в Константинопол.

Не отговорих. Той ме ритна и повтори:

— Питам дали ме познаваш!

От мълчанието ми полза нямаше да има. Ако исках да разбера какво възнамеряват да правят с мен — а това за мен сега беше главното, — трябваше да говоря.

— Да — отговорих аз.

— Лъжец! Ти не беше никакъв „Насър“!

— Представял ли съм се за такъв?

— Да!

— Не съм. Само не виждах причина да ти обяснявам заблудата ти. Какво искате от мен?

— Ще те убием!

— Все ми е едно! — отговорих аз възможно най-безразлично.

— Не се преструвай, че животът ти не те интересува! Ти си гяур, християнин, а тези кучета не умеят да умират, защото нямат нито Коран, нито Пророк, та дори и рай!

Казвайки това, той ме ритна още веднъж. Защо не беше свободна поне едната ми ръка! Тогава този дервиш щеше другояче да танцува, като неотдавна в Стамбул.

— Че какво мога да направя, щом сте решили да ме убиете? — казах аз. — Ще си умра точно толкова спокойно, както хладнокръвно приемам сега ритниците ти. Един християнин не би се показал като такъв страхливец, та да измъчва вързан човек. Развържи ме и да видим тогава чий пророк е по-велик и чий рай е по-прекрасен!

— Куче! Не ме заплашвай, иначе ще се запознаеш с мезарджията още преди изгрев-слънце!

— Тогава ме остави на мира и се омитай!

— Не, трябва да си поговоря с теб. Може би ще имаш добрината и да изпушиш един чибук с мен?

Това беше ехидна подигравка, която сигурно трябваше да ме ядоса, но тя ме забавляваше.

— Видях, че си добър хораджи, но че можеш да бъдеш и още по-добър шегаджия, не съм предполагал, защото танцьорите обикновено нямат достатъчно ум, за да проявяват чувство за хумор. Ако наистина искаш да говориш с мен, си спомни кой стои срещу теб. Казвам ти, че ще чуеш гласа ми само ако се държиш с необходимата почтителност, като с по-възрастен, както изисква Пророкът!

Умишлено го обидих, защото под думата хоро, танц, турчинът разбира онези сладострастни движения, които са позволени само на жените, които обаче са строго забранени за мъжете. Танцът на дервишите е съвсем друг и се смята за свещен. За него нямаше по-голяма обида от това, че го нарекох хораджи, а на всичко отгоре отрекох наличието на разум на членуващите в неговия орден. Вследствие на това отново получих ритници, но затова пък бях много учуден, че макар и да ми хвърляше пълни с гняв погледи, после спокойно седна на пода. Другият остана прав.

— Ако беше мюсюлманин, знаех как да те усмиря — каза дервишът, — но един християнин няма право да обижда един истински правоверен. Как би могла една крастава жаба да мърси слънцето! Искам да узная от теб някои неща. Ще те питам, а ти ще отговаряш!

— Готов съм да ти давам отговори, ако въпросите ти са достатъчно учтиви!