Читать «Олд Шуърхенд I» онлайн - страница 267

— Не е вярно, това е само номер да те заблуди — обади се Паркър. — „Генералът“ изобщо не знае пътя до там!

— Но нали с него е Олд Уобъл, който го знае — отвърнах аз.

— Значи ти мислиш, че наистина се е отправил натам?

— Не. Тъкмо защото го е казал, ще тръгне в някоя друга посока.

— И коя ще е тя?

— Както предполагам, към Пийс Ривър. Научих, че се кани да се отправи натам и не подозира, че го знам. Иска да посети племето чикасо, за да си отпочине при тях.

— Тогава ще направиш добре незабавно да тръгнеш натам.

— Да, но не бива да пропусна нито една предпазна мярка. Може да му хрумне нещо друго, тъй че се налага да се движим по дирите му.

— Трудна работа е тази, много трудна!

— Защо?

— Защото местността от тук до Стоте дървета е направо цялата осеяна със следи. Който иска да различи дирите на мерзавците, трябва да има остро зрение, дори би трябвало да е, кажи-речи, всезнаещ.

— Забравяш, че вятърът е заличил другите следи. Следователно много ясно ще виждаме дирята на петимата бели и четиримата чикасо.

— А-а, вярно! Значи веднага тръгвате?

— Да.

— Това става много бързо и неочаквано. Надявам се, че скоро пак ще се видим, мистър Шетърхенд! Позволи ми да ти стисна ръката!

Джош Холи също ми подаде ръка. С тъжен глас той рече:

— Сър, спомняш ли си още онази история, дето ми я разказа там горе в Мистейк каньон?

— Да.

— С нея ти ми свали камък от сърцето. Достигнах до убеждението, че нямам причина да се упреквам за смъртта на онзи индианец. Това успокоение дължа на теб. Благодаря ти, мистър Шетърхенд, и безкрайно много ще се радвам, ако пътищата ни отново се срещнат!

Започнахме да се сбогуваме. Олд Шуърхенд ме дръпна настрана от другите, за да не чуят думите му, и ми каза:

— Снощи бях щастлив, че ти поиска да дойдеш с мен до форт Теръл, но днес нещата бързо се промениха и можеш да си представиш колко съжалявам. Знаеш как ми се искаше винаги и до края на живота си да останем заедно. А ето че сега тъй внезапно се налага да се сбогуваме и то по каква причина само! Но ти наистина ли си убеден, че ще успееш да си върнеш пушките?

— Да.

— Желая ти го от все сърце. А също тъй сърдечно желая в най-скоро време пак да се срещнем!

— Разбира се, и моето желание е същото, мистър Шуърхенд.

— Не можеш ли да определиш някое място?

— Не.

— Защо?

— Защото и двамата не знаем какво ще се случи и какви събития ни очакват. Кой знае колко дълго ще ти се наложи да преследваш Етърс и накъде ще те отведат следите му. Аз се отправям на север и също не мога да кажа кога и къде ще догоним „генерала“.

— После няма ли да се върнеш пак тук?

— Иска ми се, но не мога да кажа дали ще ми е възможно. Следователно не съм в състояние да ти определя среща, а вероятно и ти също не си.

— Така е.

— Тогава ще трябва да предоставим на случая да определи мястото и времето на следващата ни среща.

— Хм-м, да! Но не е необходимо съвсем всичко да предоставяме на случая. Мога ли нещичко да те подсетя?