Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 88
Жул Верн
— Надявам се, че не бързате да се върнете в Капщад и че ще бъдете тъй любезен да ми дойдете на гости в Киевската обсерватория?
— Аз ще ви изпратя до Европа, ще дойда в Русия, но надявам се, че вие също ще се отбиете в Капщад и ще се порадвате на чудните южни съзвездия. Ако искате, ще изследвам със вас звездата Г от съзвездието Центавър. Без вас не ще почна да работя. Давам ви дума за това!
— Наистина ли, Уйлям?
— Честна дума! Аз ще ви запазя Г, а пък за това ще се възнаградя в Киев с едно от вашите мъгляви петна.
От разговора им можеше да се помисли, че небето им принадлежи, но всъщност тъй си и беше: то наистина принадлежи на онзи, който се занимава с изучаване на тайните му.
— Но най-напред трябва войната да се свърши — каза Михаил Цорн.
— Това сигурно ще стане — отвърна Уйлям Еймери, — защото войните с топове се свършват по-бързо от научните препирни. И навярно Англия и Русия ще се сприятелят по-скоро от полковник Еверест и Матвей Струкс.
— Нима мислите, че те не са се примирили след всичко преживяно?
— Да, тъй мисля, защото това е съперничество между учени, и при това знаменити.
— Ако известността е причина за враждуване, нека останем не знаменити, но приятели — завърши Михаил Цорн.
Единадесет дни след случката с маймуните нашите учени най-после намериха една равнина от няколко мили, удобна за измерване на основата.
На край равнината се намираха няколко колиби, където живееха мирни туземци, които любезно приеха европейците. За пътешествениците това беше голямо облекчение, защото можеха да живеят не под открито небе през време на измерванията, които можеха да продължат около един месец.
Всички се настаниха по колибите, които бяха приспособени за тях, доколкото е възможно, и се заловиха да измерват основата на последния триъгълник. Дължината на тази страна беше изчислена математически и колкото повече схожда това изчисление с резултата, получен от измерването на местността, толкова по-точно е определянето на меридиана.
Подпорките бяха наредени, линийките — поставени, измерването ставаше с най-голяма грижливост, при което се взе под внимание промяната на температурата, на наклоните и на линиите към хоризонта. Нищо не беше изпуснато и сякаш целият им живот се съсредоточи в тази работа.
Тя се продължи от 1 до 15 май и когато се свърши, резултатите бяха изчислени от Николай Паландер и Уйлям Еймери.
При обявяването на тези резултати учените чувстваха, че сърцата им силно бият. Те смятаха за най-голяма награда, ако след проверката излезе, че работата им е изпълнена вярно.
Николай Паландер и Уйлям Еймери обявиха на другарите си следните числа.
Измерената на местността нова основа е равна на 5’075,25 тоаза. Дължината на същата основа, изчислена от първата основа и цялата тригонометрична мрежа, е равна на 5’075,11 тоаза.
Разликата между изчисляването и измерването, беше 0,14 тоаза.
Само четиринадесет стотни от тоаза, по-малко от десет дюйма, а останалите се намираха на шестстотин мили една от друга!
Работата на англо-руската експедиция излезе по-точна от работата между Дюнкерк и Перпинян за измерването на френския меридиан, където разликата между мелунските основи и перпинянската основа беше единадесет дюйма. Макар че всичко се вършеше при най-мъчни условия, това излезе най-съвършената геодезична работа.