Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 86

По негово упътване, всички тръгнаха на запад, за да търсят.

Следното денонощие не донесе нищо утешително, макар на едно място бушменът и водачът да намериха следи от маймуни. Николай Паландер твърдеше, че са го нападнали десетина маймуни. Скоро всички се убедиха, че са попаднали на истинска следа, и бързо тръгнаха по нея с най-голяма предпазливост, защото павианите имат много остър слух и не оставят да бъдат доближавани. Мокум се надяваше да успее само ако сполучат да ги изненадат.

На другия ден към осем часа един от моряците, който вървеше напред, видя ако не самия крадец, то поне другаря му. Той бързо се върна и разказа за срещата.

Бушменът предложи да се спрат. Европейците послушаха съвета му и се спряха. Тогава Мокум, сър Джон Мърей и водачът тръгнаха натам, където морякът беше видял маймуната. Те вървяха тихо, като се криеха между дърветата, и скоро забелязаха най-напред един павиан, а след него още десетина.

Като се спотаиха зад дърветата, ловците почнаха внимателно да ги следят. Това беше стадо от маймуни, покрити със зеленикава козина. Тези шакмаси, — тъй обикновено ги наричат — са силни животни със здрави челюсти, остри нокти и са страшни дори за хищните зверове. По природа те са разбойници, разоряват житните ниви и царевиците, а понякога се втурват дори в жилищата на бурите. Ревът им прилича на кучешко лаене. Никоя от тях не забеляза ловците, които ги дебнеха.

Между тях се намираше и крадеца на Николай Паландер. Това веднага стана ясно, когато забелязаха на една от тях парче плат, откъснато от дрехите на учения.

Сър Джон Мърей се ободри. Той беше уверен, че това беше крадеца и че регистрите се намираха у него. Трябваше само да се действа с най-голяма предпазливост, защото иначе стадото можеше да се уплаши и да избяга в гората.

— Останете тука — тихо каза Мокум на водача, — а ние ще отидем да намерим останалите другари, за да можем да обсадим стадото. Но по никой начин не изпускайте от очи тези грабители!

Водачът остана на определеното му място, а бушменът и сър Джон се върнаха при полковник Еверест.

За да изтръгнат плячката, трябваше да обсадят стадото от всички страни. За това се разделиха на две. Единият отряд, който се състоеше от Матвей Струкс, Уйлям Еймери, Михаил Цорн и трима моряци, трябваше да се доближат до оставения водач и да залегне в полукръг край него. А пък другият отряд, в който влизаха бушменът, сър Джон Мърей, полковник Еверест, Николай Паландер, и трима моряци, тръгна на ляво, за да изобиколи стадото.

Всички вървяха много тихо, като държеха пушките си готови и след като предварително се бяха споразумели, че ще стрелят в маймуната, опасана с плат.

Николай Паландер едва се сдържаше. Мокум вървеше до него и внимаваше да не би той да извърши някоя глупост. И наистина, ученият не можеше повече да се владее, защото връщането на регистрите беше за него въпрос на живот и смърт.

Тъй вървяха около половин час, когато Мокум реши, че могат вече да нападат стадото. Той се спря. Останалите последваха примера му, готови да стрелят.