Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 89

Силно „ура“ се разнесе, когато резултатите станаха известни.

Според изчисленията на Николай Паландер, дължината на градуса в тази част на земното кълбо се равняваше на петдесет и седем мили и тридесет и седем тоаза. Сравнено с измерването, получено от Лакайл на нос Добра Надежда в 1752 година, имаше разлика само един тоаз.

За да се определи дължината на метъра, необходимо беше да се дочака края на работата, която трябваше да се извърши в северното полукълбо. Дължината на метъра трябва да се равнява на една десетмилионна част от четвъртината на земния меридиан. Тази четвъртина, при условие, че земята е сплескана при полюсите, се равнява на десет милиона осемстотин петдесет и шест метра. Следователно дължината на метъра е равна на 0,513’070 тоаза или на три фута единадесет линии и 296 хиляди от линията. Доколкото това е вярно, ще се види от следните работи на англо-руската експедиция…

Геодезичната работа се свърши. Астрономите изпълниха задачата си и сега трябваше да стигнат до устието на Замбези.

На 25 май, след много мъчно пътуване, те стигнаха до водопада Виктория.

Този чуден водопад, наречен от туземците „бучащ дим“, напълно оправдава името си. Една миля широка вода пада от височина два пъти по-голяма, отколкото в Ниагара, като се разпада на прах и святка с тройна дъга. Този поток излиза от базалтова пукнатина и страшно бучи.

Под водопада стоеше парната шалупа, която пристигна преди една седмица и чакаше учените. Всички се качиха на нея. На брега останаха Мокум и водачът.

През цялото пътешествие Мокум беше крайно предан на всички и стана приятел на сър Джон Мърей, който го чакаше при себе си в Европа. Но бушменът отказа, защото беше вече получил покана да придружава Дейвид Ливингстон през второто му пътешествие по Замбези и вече беше дал съгласието си.

Той беше щедро награден, но особено остана трогнат от искрената скръб, която се изписа по лицата на европейците, когато се разделиха с него.

Парната шалупа тръгна, стигна до средата на реката и заплува по течението.

Сър Джон Мърей изпрати последен поздрав на приятеля си.

Плуването мина без приключения. Туземците гледаха със страх димящия комин на бягащото чудовище и не се опитваха да го спрат.

На 15 юни, след шестмесечно отсъствие, полковник Еверест и другарите му пристигнаха в Квилмиан, един от главните градове по устието на Замбези.

Първата грижа на европейците беше да питат консула за войната.

Войната още продължаваше и Севастопол здраво се държеше срещу съединените армии.

Тази новина беше много неприятна за европейците, които бяха съединени от научната цел и преживените опасности.

Но трябваше да продължат пътя си.

Решиха да отпътуват с търговския австрийски кораб Навара. На 18 юни, преди да заминат, полковник Еверест събра другарите си и им каза със спокоен глас:

— Господа, почти осемнадесет месеци прекарахме заедно, преживяхме радости и скърби, понесохме много изпитания и изпълнихме една задача, която Европа ще оцени. Всичко това трябва да затвърди приятелството между нас.