Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 65

Към осем часа, когато се стъмни, Ладков закара лодката на около двеста метра от кораба. После, без да каже нещо на Драгош, който го следеше учуден, той се съблече и скочи в реката.

Порейки водата с яките си ръце, той се насочи право към кораба, който едва се мержелееше в тъмнината. Когато се приближи, той се ослуша. До ушите му стигна някаква песен. Над него някой тихо пееше. Ладков безшумно изпълзя до горната част на кораба и позна Якуб Огул.

На борда беше тихо. От каютата на Стригов не идваше никакъв шум. Няколко души от екипажа разговаряха на предната част на кораба. Само Якуб беше останал на задната част, облегнат върху дръжките на кормилото. Увлечен от вечерния покой, той тананикаше някаква любима песен.

Изведнъж песента прекъсна. Две железни ръце стиснаха шията на певеца.

След малко Ладков плуваше обратно срещу течението, тласкайки пред себе си тялото на Якуб. Последният не мърдаше и Ладков започна да се страхува, че го е стиснал твърде силно.

След тежко и дълго плуване, Стефан Ладков най-после се добра до лодката.

— Помогнете ми — каза той на Драгош, когато се улови за нея. С помощта на детектива, Якуб Огул беше прехвърлен на борда.

— Мъртъв ли е? — попита Ладков.

Драгош се наведе над пленника.

— Не — каза той. — Още диша.

Лодкарят въздъхна с облекчение и отново пое веслото.

— Тогава го завържете добре — каза той. — Ще ви оставя на брега, а аз ще се върна близо до кораба. Утре ще се опитам да се кача в него.

— През деня?

— Да, през деня. Бъдете спокоен. Поне за известно време ще внимавам да не се излагам на опасност. По-късно, когато стигнем до Черно море, аз вече ще разчитам на вашата помощ.

— Ще направя всичко възможно, вярвайте ми — каза сърдечно Карл Драгош.

— Не се съмнявам, но вие навярно ще срещнете доста затруднения. Не забравяйте, че кораба ще вдигне котва утре на обяд и ако нищо не го спре, той ще бъде в морето към четири часа.

— Защо не останете с мен? — попита Драгош, обезпокоен.

— Защото Вие можете да закъснеете, а това ще позволи на Стригов да ни изпревари и да изчезне. Той не трябва да достигне морето. И той няма да го достигне, дори ако вашата помощ закъснее.

Разбирайки, че нищо не може да промени решението на лодкаря, Карл Драгош не настоя. Лодката беше откарана на брега и там беше свален намиращият се все още в безсъзнание бандит. Веднага след това Стефан Ладков отпътува. Лодката изчезна в нощта.

Глава осемнадесета

Дунавският кормчия

Когато Ладков се изгуби в мрака, Карл Драгош за момент се замисли какво да предприеме. Останал сам в нощта, някъде в делтата на Дунава, той се чувстваше затруднен от присъствието на пленника. Тъй като не можеше да очаква отникъде помощ, трябваше сам да я потърси. Времето летеше. Сега от всеки час, от всяка измината минута зависеше спасението на Ладков и залавянето на бандитите. Той остави здраво вързания Огул и бързо тръгна нагоре по брега. След като вървя половин час, най-после откри една къща край реката. Трябваше да изгуби доста време, докато успее да убеди стопаните да му отворят. Едва след два часа една каруца го върна обратно при пленника. Последният още лежеше в безсъзнание. Той не дойде на себе си и когато бе натоварен на каруцата. Минаваше полунощ, когато влезе в Килия. Градът спеше и никак не беше лесно по това време да се намери шефът на полицията. Най-после той успя да събуди последния и да го постави на свое разположение.