Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 70

Карл Драгош остана най-добрият приятел на младото семейство. Когато слизаше по Дунава, той не пропускаше случай поне веднъж в годината да им гостува. Играеше си с децата и с важен вид раздаваше полезни съвети за тяхното възпитание.

Отличен познавач на Дунава, Стефан Ладков си извоюва добро име на кормчия сред дунавските речни дружества и стана водач на техните кораби и шлепове. Това му позволяваше да минава често през Будапеща, където се срещаше със своя добър приятел Карл Драгош.

Най-малкият син на Стефан Ладков завърши юридически факултет и зае висок пост в управлението на страната. Вторият син стана рибар, но не с въдицата както баща си, а с мрежи, модерни уреди и плавателни съдове. Той стана един от големите търговци на риба и с неуморим труд и постоянство успя да спечели голямо състояние. Третият — най-големият, наследи професията на баща си.

Макар и с различни професии, синовете на Ладков останаха завинаги привързани към родната къща. Те обожаваха родителите си и като тях изпитваха голяма любов към родината си, към България, готови винаги на всякакви жертви за нея.

Информация за текста

Jules Verne

Le Pilote du Danube, 1908

Сканиране и начална редакция: vens, 2009

Редакция: tsveti_lg, 2009

Редакция: khorin68, 2010

Издание:

Жул Верн. Дунавският лодкар

Редактор: Стоян Юрданов

Художник на корицата: Вяра Стефанова

Техническа редакция: ДФ „Полиграф“

ИК „Братя Матееви“, Бургас, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15687]

Последна редакция: 2010-03-24 17:00:00