Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 15

Във всеки случай, за Ладков по-важно бе това, че Стригов бе изчезнал. Това се потвърди наистина през време на първото му отсъствие. Никой не бе смутил спокойствието на жена му. Скоро след завръщането си той трябваше отново да замине и по всичко личеше, че това второ пътуване щеше да трае по-дълго от първото. Доставката на оръжие от Русия ставаше много бавно. Революционерите се надяваха, че ако имат свой човек в Будапеща, който да организира от там изпращането на оръжие по Дунава, работата щеше да тръгне много по-бързо. За тази цел беше избран Стефан Ладков, който замина още същата вечер, придружен от един свой съотечественик. Ладков искаше да премине на другия бряг и през Румъния да се добере до Будапеща. В този момент обаче се случи нещо, което накара пратеника на революционния комитет да се замисли дълбоко. Лодката, в която седяха двамата, едва се бе отдалечила на петдесетина крачки от брега, когато прозвуча изстрел. Явно беше, че куршумът бе насочен към тях, защото той профуча покрай ушите им. Погледът на Ладков прониза околната дрезгавина и той успя да разпознае своя смъртен враг Иван Стригов, който бе насочил към него револвера си. Значи, той се е върнал в Русчук, помисли си с тревога Ладков. Смъртното безпокойство, което той изпита, не можа да смути неговата воля и да го отклони от изпълнението на отечествения дълг. Той беше готов да пожертва и най-скъпото, което имаше за свободата на своето Отечество. След изстрела двамата залегнаха на дъното на лодката и с бързо гребане скоро достигнаха румънския бряг. Пристигнал благополучно, Ладков се отдаде енергично на своята мисия. Той влезе във връзка с агентите на царското правителство, едни от които се намираха на руската граница, а други пребиваваха тайно в Будапеща и Виена. Под неговите грижи много шлепове, натоварени с оръжие и муниции, слязоха по течението на Дунава. От Неша често получаваше писма, изпращани през Румъния по тайни пътища. От начало в тях нямаше нищо обезпокоително, но много скоро започнаха да го тревожат. Наистина, тя не споменаваше нищо за Стригов и дори изглеждаше, че не знае за връщането му в България. Това накара Ладков да се усъмни в основателността на своите предположения. Но, от друга страна, тя му съобщаваше, че е бил издаден пред турските власти, защото полицията извършила внезапен обиск на жилището му. Следователно, той не би трябвало да бърза със завръщането си в България, защото това би било равносилно на самоубийство. Те знаеха какъв е той, дебнеха денонощно около къщата и щяха да го арестуват моментално още щом слезеше на брега. Налагаше се да почака до момента на избухването на въстанието, за да не навлече нещастие както на себе си, така и на жена си. Този момент настъпи скоро.