Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 17

Той не знаеше какво да мисли и с течение на времето безпокойството му се превърна в непоносима тревога. Наистина, имаше за какво да се безпокои. На първи юли Сърбия обяви официално война на Турция и цялата Дунавска област бе осеяна с турски пълчища, които оставяха след себе си пепелища, бесилки и кланета. Дали и Неша не беше между жертвите на тези изстъпления? Или пък я бяха затворили като съучастничка на мъжа си? След едномесечно мъчително очакване той не можа да понесе това мълчание и реши да се върне в България, за да научи там истинската причина. Все пак налагаше се да действа предпазливо и благоразумно. Глупаво щеше да бъде още при слизането си в Русчук да налети на първото срещнато заптие. За да може да види жена си, той трябваше свободно да се движи из града, въпреки преследването на властите. По-нататък щеше да действа според обстоятелствата. Стефан Ладков търсеше много дни разрешението на този мъчен проблем. Най-после той повярва, че е намерил изход и без да се доверява на някого, пристъпи веднага към изпълнението на своя план. Бъдещето щеше да каже дали този план беше добре замислен. Във всеки случай, той трябваше да действа. Ето защо сутринта на 28 юли 1876 година съседите на лодкаря, никой от които не знаеше истинското му име, забелязаха, че вратата на малката къща, в която той живееше сам от много месеци, е заключена.