Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 13

— Кой е господин Илия Бруш? — попита той.

— Аз съм — отговори рибарят.

— Моля, дайте си документите!

Думите му паднаха като камък сред спокойно блато. Илия Бруш явно беше смутен.

— Какви документи? — заекна той. — Имам само пликове от писма и квитанции за наема, който съм плащал в Салка. Това достатъчно ли е?

— Това не са никакви документи — възрази стражарят с досада. — Аз ви искам кръщелно свидетелство, разрешително за пътуване и карта за самоличност. Притежавате ли такива?

— Нищо нямам — каза Илия Бруш отчаян.

— Това ще ви донесе неприятности — промълви стражарят, който не изглеждаше много доволен, че ще трябва да изпълни задълженията си.

— Но аз съм почтен човек, повярвайте ми! — запротестира рибарят.

— Вярвам ви — заяви стражарят, — но ще трябва да дойдете с мене в участъка, където ще установят вашата самоличност.

— В участъка? — извика Илия Бруш. — Какво съм направил?

— Нищо — обясни стражарят. — Аз само изпълнявам заповед, а тя е да надзиравам реката и да отвеждам в участъка всички ония, които нямат редовни документи. На реката ли сте? Да! Имате ли документи? Не! Значи, трябва да ви отведа. Останалото не ме засяга.

— Но това е възмутително — опита се да протестира Илия Бруш, който изглеждаше съвсем отчаян.

— Това е — отсече стражарят с безразличие.

Непознатият, който бе прекъснал тъй внезапно своята защита, слушаше този разговор с такова внимание, че остави лулата да угасне. Той счете, че бе настъпил моментът да се намеси.

— Ако аз гарантирам за господин Илия Бруш — каза той, — това ще бъде ли достатъчно.

— Зависи — каза стражарят. — Кой сте вие?

— Ето моя паспорт — отговори непознатият, като му подаде един разгънат лист.

Стражарят прегледа набързо документа и веднага стана съвсем друг.

— Това е друго нещо — каза той с респект. Той сгъна грижливо паспорта и го подаде на собственика му. После, скачайки от лодката, извика: — Довиждане, господа! На добър час!

Илия Бруш гледаше след отдалечаващия се неприятел, дълбоко учуден както от неочаквания инцидент, тъй и от начина, по който беше изгладен. А в това време неговият спасител подхвана отново речта си, точно там, където я прекъсна:

— Второ, господин Бруш, по причини, които Вие може би не знаете, над реката има строг надзор, както сами се уверихте преди малко. Този надзор ще се засилва, колкото повече отивате към долното течение, и ще стане съвсем строг, когато минете през Сърбия и поробена България. Допускам, че могат да ви се случат и други подобни неприятности, така че няма да е зле да имате съдействието на един почтен гражданин, който има честта да разполага с известно влияние. — Макар и да не се съмняваше във въздействието на този аргумент, непознатият не очакваше, че с него ще има такъв успех. Вече напълно убеден, Илия Бруш търсеше начин да отстъпи. Трудното беше да намери някой приемлив повод за това.

— Трето — продължи пътникът, — аз се обръщам към вас по поръчка на господин Миклеско, вашият председател. И тъй като Вие поставихте вашия план под закрилата на „Дунавската лига“, тя има пълно право да бди над неговото изпълнение, за да гарантира при нужда лоялността му.