Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 16

България въстана през месец април, твърде преждевременно според лодкаря, който не виждаше нищо хубаво в това избързване. Но каквото и да беше неговото мнение, той трябваше да се притече на помощ на своята родина. Влакът го закара до Сомбор, последния унгарски град на Дунава, до който достигаше железницата. Оттук щеше да се качи на някой кораб, който бързо би го отвел в Русчук. Обаче новините, които получи в Сомбор, го накараха да прекъсне пътуването си. Страховете му напълно се оправдаха. Въстанието в България бе смазано още в самото начало. В пространството на огромния триъгълник, чиито върхове са Русчук, София и Пловдив, турците бяха съсредоточили редовна войска и башибозук. Стотици села бяха опожарени, а героичното население на Панагюрище, Перущица, Батак и др. беше поголовно изклано. Ладков трябваше да се върне назад и да чака по-добри дни. Писмата, които получи скоро от Неша, показваха, че друга възможност, освен да чака, за него не съществуваше. Къщата била под постоянно наблюдение, и всичко това му налагаше да бъде благоразумен, тъй като повече от всякога турците дебнеха неговото завръщане. Ладков остана да се измъчва в бездействие, защото изпращането на оръжие бе преустановено след потъпкването на въстанието и струпването на турски войски по брега на реката. Но това очакване стана двойно по-мъчително, когато към края на юни престана да получава писма от Неша.