Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 12

— Имате право, господине — каза той. — Но ще ви кажа преди всичко, че не желая да Ви излагам в едно тъй рисковано пътуване.

— Но това си е моя работа.

— И моя също, тъй като нямам никакво намерение да ловя риба повече от един час на ден.

— Вие ще ловите риба, когато искате и колкото Ви харесва. Това ще направи играта още по-забавна. Впрочем аз мисля, че Вие сте достатъчно сръчен, за да ми осигурите печалбата само с две-три хвърляния на въдицата и затова считам сделката, която Ви предлагам, за превъзходна и отново настоявам да ви броя веднага хиляда флорина.

— Аз пък ви повтарям, че не желая!

— Тогава, отново ще ви попитам — защо?

В този негова настойчивост имаше нещо наистина досадно. Макар и спокоен по природа, Илия Бруш започна да губи търпение.

— Защо ли? — отвърна той рязко. — Мисля, че ви го казах вече, но понеже настоявате, ще добавя, че не желая никого в лодката си. Предполагам, че не е забранено човек да обича самотата.

— Разбира се — съгласи се непознатият, без да има и най-малкото намерение да напусне лодката, върху която изглеждаше като прикован. — Но аз няма да преча на самотата Ви. Няма да мръдна от мястото си, няма да продумам нито една дума и с нищо не ще огранича свободата Ви.

— А през нощта? — възрази Илия Бруш, който започна вече да се ядосва. — Мислите ли, че има място за двама ни в кабината?

— Тя е достатъчно голяма, за да ни побере — отговори непознатият. — Впрочем, човек би могъл да се постесни малко, когато се касае за хиляда флорина.

— Не зная дали ще може — отвърна Илия Бруш, все повече раздразнен, — но категорично отказвам. Не! Не! Не! Какво по-ясно от това?

— Много е ясно — съгласи се непознатият.

— Тогава?… — попита Илия Бруш, сочейки с ръка пристанището.

Но събеседникът му сякаш не разбра този красноречив жест. Той извади от джоба лулата си и започна грижливо да я пълни. Подобно нахалство не можеше да не предизвика Бруш.

— Насила ли искате да Ви изхвърля? — извика той вън от себе си. Непознатият вече беше напълнил лулата си.

— Това няма да е добре за Вас — каза той със съвършено спокоен глас. — А главно по три причини: първата — едно спречкване между нас ще предизвика намесата на полицията, която ще поиска да се легитимираме, а в участъка ще ни подложат на дълъг разпит — кои сме, какви сме и къде отиваме. Признавам, че това и за мен ще бъде неприятно, но Вас ще ви засегне повече, тъй като подобна разправия няма да ускори пътуването Ви.

Ако упоритият любител на риболова разчиташе много на този аргумент, то той можеше да бъде доволен. Внезапно омекнал, Илия Бруш беше готов да го изслуша докрай, но красноречивият оратор сякаш не забеляза въздействието на своите думи. Той щеше да подхване отново своите доводи, но в същия момент едно трето лице, което Илия Бруш, увлечен в спора, не успя да забележи, скочи в лодката. Новодошлият носеше униформа на немски стражар.