Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 11

— Извинете, господине — каза той, като скочи в лодката, — струва ми се, че нещо сте се заблудили?

— Ни най-малко — отговори непознатият. — Тъкмо с вас исках да говоря.

— С мене?

— С вас, господин Илия Бруш.

— За какво?

— За да ви предложа една сделка.

— Сделка? — повтори рибарят изненадан.

— При това превъзходна сделка — потвърди непознатият, като го покани с жест да седне. Поканата беше доста непочтена наистина, защото не е редно да ви канят в собствения ви дом. Но този човек говореше с толкова решителна и спокойна увереност, че това направи силно впечатление на Илия Бруш. Без да каже нито дума, той се подчини.

— Известно ми е — подзе непознатият, — че сте решили да извършите пътуване с лодка по Дунава, чак до Черно море. Аз също съм страстен любител на риболовното изкуство и живо се интересувам от това ваше решение.

— В какъв смисъл?

— Ще ви кажа, но преди това позволете ми един въпрос. На каква стойност изчислявате рибата, която ще уловите по време на пътуването?

— Може би около стотина флорина.

— Аз ви предлагам петстотин.

— Петстотин флорина! — повтори смаян Илия Бруш.

— Да, петстотин флорина, броени веднага.

Илия Бруш погледна автора на това странно предложение с такъв красноречив поглед, че последният отговори на мислите му:

— Бъдете спокоен, господин Бруш. Аз ви говоря напълно съзнателно.

— Но с каква цел? — попита рибарят все още объркан.

— Аз ви казах вече — обясни непознатият. — Живо се интересувам от вашия подвиг и от изкуството ви да ловите риба. Дори искам да го наблюдавам. После, това вълнение на играча… След като съм заложил срещу вашия успех петстотин флорина, ще ми бъде много забавно да видя как сумата се връща на части — всяка вечер при вашите продажби.

— Всяка вечер? — учудено извика Илия Бруш. — Да нямате намерение да пътувате с мене?

— Разбира се — отговори непознатият, — но моето пътуване не влиза в сметката и аз ще ви платя за него още петстотин флорина. Значи, общо ще ви бъде заплатено хиляда флорина, броени на ръка.

— Хиляда флорина! — повтори още по-учуден рибарят. Наистина предложението беше много съблазнително, но изглежда, че рибарят държеше да бъде сам, защото каза кратко: — Съжалявам, господине. Не мога да приема предложението ви.

След един така категоричен и решителен отговор нямаше какво повече да се каже, но страстният любител на риболова не изглеждаше ни най-малко смутен от твърдостта на отказа.

— Ще ми позволите ли, господин Бруш, да ви попитам защо! — каза той спокойно.

— Не съм длъжен да ви обяснявам. Отказвам и нищо повече. Мисля, че това си е моя работа — отговори Илия Бруш, който бе почнал да губи търпение.

— Разбира се, че това е ваша работа — потвърди, без да се вълнува, неговият събеседник. — Но аз не ви се налагам, като ви моля да ми обясните причините за вашия отказ. В моето предложение няма нищо оскърбително и мисля, че то заслужава повече внимание.

Тези думи, в които нямаше нищо застрашително, но които бяха казани с толкова твърд и властен тон, направиха силно впечатления на Илия Бруш. Макар и да държеше на самотата си, без съмнение той искаше да избегне един ненавременен спор, като направи веднага една твърде основателна забележка.