Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 10

Но когато лодката пристигна на кея, човекът от брега не се приближи до нея. Той се спря на известно разстояние и оттам наблюдаваше, като че искаше да остане незабелязан. Той беше около четиридесетгодишен, със среден ръст, слаб и с живи проницателни очи. По дрехите личеше, че е унгарец, а в ръката си държеше кожена чанта. Илия Бруш привърза здраво лодката, без да му обръща внимание, затвори вратата на каютата, провери добре ли са затворени сандъците, после скочи на брега и пое по близката улица за града. Непознатият бързо го последва, след като остави чантата си в лодката.

Разположен на двата бряга на Дунава, град Улм е Вюртембергски на левия бряг и Баварски на десния, но и на двата бряга на реката той е типичен немски град. Илия Бруш вървеше по старинните улици, от двете страни на които се редяха малки магазинчета с издадени напред гишета. Над тях висяха окачени различни тенекиени фирми, върху които бяха нарисувани или изрязани мечки, сърни, кръстове и корони. След като достигна старинните крепостни стени, обграждали някога града, където сега се намираха складове и работилници, той попадна случайно пред старинна катедрала, една от най-оригиналните в Германия. Илия Бруш не беше от ония, които се катерят по стръмните стъпала на църковните камбанарии и затова и на ум не му дойде да се качи на върха й и оттам да обгърне с поглед целия град и околностите му. Ако беше направил това, непознатият, който го следеше, сигурно щеше да го последва. Вървейки един след друг, те минаха покрай кметството, прочута постройка от XII век, после слязоха към реката. Преди да стигне до пристанището, Илия Бруш се отби за няколко минути в едно кафене, където непознатият не закъсня да влезе. Той седна на една маса до него. Двамата получиха почти едновременно по чаша от прочутата местна бира. След десетина минути те тръгнаха отново, но сега непознатият вървеше с бързи крачки напред, а рибарят го следваше, без да подозира нещо. Когато достигна лодката си, той го намери настанен в нея, с вид на човек, който отдавна го чака. Беше още светло. Илия Бруш отдалеч забеляза натрапника, седнал удобно върху задния сандък, с жълта чанта между краката. Твърде изненадан, той ускори крачка.