Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 8

— Няма да дойде — каза един от чакащите.

— Това е един шарлатанин — отговори друг.

— А ние излязохме истински глупаци! — прибави Михаил Михайлович, който тържествуваше в момента.

Само председателят Миклеско продължаваше да защитава Илия Бруш.

— Не — твърдеше той, — никога не ще допусна, че един член на „Дунавската лига“ би могъл да измами своите колеги!… Нека потърпим още малко. Сигурно скоро ще го видим да пристига.

Господин Миклеско не се излъга. Към девет часа някой от групата извика: „Ето го!… Ето го!“

На двеста крачки зад един завой на реката се появи лодка, която се движеше покрай брега. Караше я един човек, изправен на задната й част. Този човек беше същият, който преди няколко дни спечели двете награди на „Дунавската лига“ — унгарецът Илия Бруш. Когато лодката достигна до мястото, където се бяха събрали изпращачите, той я спря и с кука я приближи към брега. Изглеждаше малко смутен, тъй като не очакваше, че толкова много народ ще го посрещне. Председателят Миклеско отиде към него и му подаде ръка, която Илия Бруш стисна с почитание, сваляйки каската си.

— Илия Бруш — каза Миклеско с истинско председателско достойнство, — щастлив съм, че виждам отново победителя от нашето последно състезание.

Лауреатът се поклони в знак на благодарност. Председателят продължи:

— Понеже Ви виждаме при извора на нашата международна река, ние сме готови да заключим, че не сте се отказали от намерението да се спуснете по нейното течение чак до устието й, ловейки риба с въдица?

— Да, господин председателю — отговори Илия Бруш.

— От днес ли започва вашето пътешествие?

— От днес.

— С тази лодка?

— Да, с тази лодка.

— Как смятате да извършите пътуването?

— Като се оставя на течението.

— Без да спирате някъде?

— Само през нощта.

— Известно ли Ви е, че се касае за три хиляди километра?

— По десет мили на ден, значи за около два месеца.