Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 65

Пътешествениците се надяваха, че поради опита за бягство, сигурно ще ги изправят за отговор пред ясните очи на негово величество Мсело-Тала-Тала; но очевидно Рагги притежаваше широки пълномощия и затова по-добре беше да не възбуждат гнева му, а търпеливо да дочакат по-удобен случай за бягство. Щом вагдите нападат своите едноплеменници, много вероятно беше, че и те рано или късно ще им отплатят със същото, и тогава, при общата суматоха, няма да е трудно да избягат. Добре, ще избягат, а после?…

За нещастие от този момент не произлязоха никакви нападения над селото Нгала, ако не се смятат нападенията на животните, каквито нашите пътешественици още не бяха видели.

Всички вагди живееха в селото; дори и онези, които през деня отиваха на лов или риболов, винаги се връщаха щом слънцето залезе. Обаче долу, на брега на реката, бяха построени много колиби, сякаш речно пристанище, където се събираха всички риболовни лодки, които намираха там защита срещу нападенията от хипопотами, от ламантини, т.е. тревоядни китове, и от крокодили, които се срещат в грамадни количества из всичките африкански реки.

Но на 9-и април изведнъж настъпи страшна суматоха. Откъм реката долетяха страшни викове. Дали не е нападение от неприятели-туземци; положението на Нгала е почти непристъпно, обаче ако на обсаждащите им хрумне да подпалят дърветата, нещастието е неминуемо!

При първите викове Рагги и около тридесет войници се втурнаха надолу по стълбата, а Ли-Маи отведе Джон Корт, Макс Юбер, Камиса и Лланга към онази страна на селото, откъдето се виждаше реката. По левия бряг на реката се носеше в кариер цяло стадо не хипопотами, а речни свини, които бурите наричат „bosck wark“, а англичаните — "bash-pigs, и унищожаваше всичко по пътя си; от колибите не остана нито следа, когато на местопроизшествието дотърчаха Рагги и неговите войници.

Тези диви свини са по-дребни от европейските, но много по-силни и по свирепи. Из Африка се срещат почти навсякъде; и из околностите на нос Добра Надежда, и в Гвиана, и в Конго, и в Камерун, и нанасят страшни опустошения. Четината им е мека, лъскава, сиво-червеникава, с оранжев оттенък; острите им уши завършват с пискюлчета; по гърба си имат наежена черна грива; муцуната е извънредно широка и силно наподобява муцуната на хипопотама; мъжките имат някакъв голям костен израстък на челото си между очите. Извънредно злобни и свирепи тези животни са много опасни, особено когато са на големи стада. Сега нападащото стадо наброяваше не по малко от сто глави, които представляваха сериозна опасност.