Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 67

На 15 април, към три часът след обед, цялото семейство на Ли-Маи дойде при чужденците, които веднага забелязаха, че всички са нагиздени празнично: бащата беше си направил висока прическа, украсена с пера, а върху плещите му лежеше плащ от дървесинна кора; майката беше с къса рокличка, от особена тъкан вагдийско производство, с огърлица от стъклени маниста, а малкият Ли-Маи беше препасан с пояс от изкусно преплетени треви.

— Какво ли означава това парадно посещение? Дали не са решили да ни направят официална визита? — промълви Макс Юбер.

— Не, сигурно днес имат някакъв празник — възрази Джон Корт. — Може би, празникът е в чест на някакво божество? О, това би било твърде интересно, понеже по този начин ще се изясни въпросът за тяхното религиозно чувство.

Сякаш в отговор на това предположение, бащата на Ли-Маи произнесе:

— Мсело-Тала-Тала…

— О, най-после — възкликна Макс Юбер и отърча навън, напълно уверен, че в този момент кралят на вагди минава, или по-право, шествува покрай тяхната колиба.

Уви, младият французин не зърна дори и сянка от негово величество. Обаче цялото селище беше изпаднало в силно вълнение: от всички страни прииждаха вагди, празнично облечени; някои се движеха по улицата като шествие право към източната част на селото, други се държеха за ръце, сякаш играят хоро, трети се прехвърляха от дърво на дърво, като маймуни.

— Явно е, че днес става нещо необикновено! — извика Макс Юбер, застанал пред прага на колибата, без да сваля поглед от движението по улицата.

— Ще видим, какво ще стане! Мсело-Тала-Тала? — обърна се Джон Корт към бащата на Ли-Маи.

Вагди притисна ръце към гърдите си, почтително наведе глава и отговори:

— Мсело-Тала-Тала!

Джон Корт и Макс Юбер заключиха, че днес вагдите навярно ще поздравят краля си, който най-после ще се яви пред тях в целия блясък на своето величие.

Понеже нашите пътешественици нямаха други, празнични дрехи, не можеха да се приготвят за срещата с негово величество. Ето защо, когато семейството на Ли-Маи излезе на улицата, те го последваха така, както бяха облечени с всекидневните си дрехи.

Само Камис остана в колибата, понеже не желаеше да има никакъв допир с този презрян, маймунски род. Форлоперът започна да чисти оръжието, за да бъде готово, когато настъпи решителният момент.

През това време, семейството на Ли-Маи, Джон Корт, Макс Юбер и Лланга, вървяха по оживените улици на Нгала. Навсякъде се тълпеше народ. Повече от хиляда вагди отиваха към онази част на селото, където беше дворецът на краля.

— Трудно би се намерило по-голямо сходство с човешка тълпа — забеляза Джон Корт. — Същите движения, същите жестове за изразяване на радост, същите весели викове!

— Придружени от отвратителни гримаси, които подчертават сходството им с маймуните! — отговори Макс Юбер.

Действително, вагдите обикновено бяха спокойни и въздържани, и проявяваха поразително равнодушие към чужденците, на които не обръщаха почти никакво внимание. Обаче днес не приличаха на себе си: бяха възбудени до крайност, скачаха и правеха най-уморителни гримаси.