Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 61

Въпреки любовта си към необикновеното Макс Юбер започна да идва до заключението, че това „необикновено“ много ще изгуби от своята прелест, щом продължи повече отколкото трябва и едва подчиняваше у себе си желанието, час по-скоро да се върне във факторията Либревил.

От своя страна, Камис просто побесняваше като се виждаше пленник на тези маймунски изроди, както обикновено ги наричаше и влагаше в думите си преголямо презрение. Беше готов на всичко, само по-скоро да се махне от селото Нгала.

Джон Корт беше по-търпелив от другарите си; с особен интерес изучаваше нравите, обичаите, начина на мислене и вътрешния живот на тези вагди; за да проучи всичко това, имаше нужда само от няколко седмици. Но перспективата да останат тук дълги години и на него не се харесваше.

Наистина как ли ще се свърши всичко това?

Във всеки случай и тримата бяха уверени, че не ги заплашва никаква опасност; очевидно горските жители признаваха тяхното умствено превъзходство и колкото да изглеждаше чудно, като че ли съвсем не бяха поразени от срещата си с представителите на бялата раса, които всъщност би трябвало да представляват невиждано чудо за тях.

Абсолютно невъзможно е да избягат оттук; оставаше им само, да започнат преговори с краля и да получат от него свободата си.

— Да, но дори да бъдем удостоени с тази аудиенция, дори да ни се позволи да се представим пред свещената особа на негово величество Мсело-Тала-Тала, ако изобщо това е разрешено за чужденците, как трябва да постъпим тогава, как ще се обясним с него, щом не знаем и не разбираме туземния език? — попита Джон Корт.

Впрочем престояването в Нгала имаше и своите добри страни за нашите пътешественици, понеже те се явяваха като откриватели на нова раса полухора, полумаймуни и щяха да допринесат твърде много за сравнителната антропология пред учения свят.

При влизането в колибата си, пътешествениците бяха твърде приятно изненадани. Един млад вагди се занимаваше с почистване на стаята. Постла върху пода прясна трева, донесе някакви съдове, гърнета и глинени чаши местно производство, нареди върху полиците плодове и сладки корени, внимателно измете и окачи на стената цяла четвърт от току що убит брикс, за да го изпече по късно в пещта, построена пред колибата. Огънят вече весело пламтеше, накладен от сухи съчки. Известно е, че само животните се хранят със сурово месо, а хората, които познават употребата на огъня, винаги варят или пекат месото, предназначено за храна. Естествено, също и вагдите не се хранеха със сурово месо.

Когато пътешествениците влязоха в колибата, младият вагди прекъсна работата си. Той беше пъргав, строен, двадесетгодишен младеж, с умно и симпатично лице.

Посочи с ръка разните предмети, неотдавна донесени в колибата. Между тях нашите приятели с особено удоволствие видяха оръжията си, леко ръждясали, но все пак в пълна изправност.

— Това е чудесно. — възкликна Джон Корт.

— Жалко е само, че нямаме патрони!