Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 6

— Ами, непреодолима! — недоверчиво възкликна Юбер.

— Макс, недейте да се съблазнявате от мисълта да навлезете в тази гора! — каза Джон Корт. — Бъдете доволен, че ще можем да я заобиколим. Лично аз намирам, че е положително безумие, ако възприемем риска да навлезем в този горски лабиринт!

— Нима не ви интересува онова, което крие в себе си тази гора?

— Всъщност, какво желаете да намерите в гората, Макс?… Някакви неизвестни царства, омагьосани дворци, митологични същества, петкраки зверове или трикраки хора?

— Защо не, Джон?… Защо да не надникнем там?

Скрит зад гърбовете на своите покровители, Лланга внимателно се вслушваше в техния разговор, и погледът на големите му и умни очи като че ли искаше да каже, че е готов да тръгне с Макс Юбер, ако младежът реши да навлезе в тайнствената гора.

— Във всеки случай, Макс — продължи Джон Корт, — понеже г. Урдакс изобщо не мисли да минава през гората, тъй като едва ли някога ще може да излезе из нея, най-добре ще бъде за нас да легнем да спим. По този начин, на сън, ще можете хубавичко да поскитате из тази гора, макар че и това не е съвсем безопасно, според мен!…

— Смейте се, Джон, смейте се, колкото искате, но все пак тайнствената гора силно ме привлича…

— Макар и така да е, но най-разумното сега ще бъде, ако си легнем, Макс. Лека нощ!

Въпреки облачното небе, едва ли щеше да вали, и затова нашите пътешественици, свикнали да прекарват нощта навън, решиха да нощуват под сянката на тамариндите.

Лланга донесе възглавници и одеала, и нашите приятели побързаха да легнат между корените на дърветата, а малкият туземец се намести до краката им, както винаги, сякаш вярно куче-пазач.

Урдакс и Камис, преди да последват техния пример, решиха още веднъж да обиколят лагера, за да видят дали воловете са по местата си, дали негрите-пазачи не са заспали, дали огньовете не са загасени, тъй като последното беше много важно за избягване на пожари тук, където само една искра е достатъчна, за да пламнат тревата и пръснатите наоколо храсти, силно изсушени от жежките слънчеви лъчи. Щом намериха, че всичко е в ред, двамата се върнаха при фургона и легнаха край него.

Малко по-късно и двамата заспаха така, че дори гръм не би могъл да ги пробуди. Навярно и пазачите не бяха устояли срещу съня, понеже към десет часът вечерта никой не можа да забележи подозрителните блуждаещи огньове, внезапно появили се из грамадната гора.

II. Блуждаещи огньове

Около два километра разстояние отделяха лагера на пътешествениците от онази част на гората, където сега ту се появяваха, ту изчезваха някакви бели, трепкащи светлини, които бързо се движеха напред-назад. Десетина на брой, те се събираха на куп, или се пръскаха на разни страни, като същевременно трепкаха така, сякаш вятър ги духа, макар че наоколо въздухът беше абсолютно тих. Навярно, това са някакви туземци, разположени край гората, за да дочакат разсъмването. Обаче, светлините не приличаха на лагерни огньове: твърде чудно подскачаха напред-назад в едно пространство не по-голямо от декар, вместо да са събрани на куп. Не трябва да се забравя, че из Убанги постоянно скитат диви племена, дошли из Адамауа и Бахирми, откъм запад, или из Уганда, откъм изток. Едва ли някой керван със стока би започнал да привлича върху себе си вниманието с толкова много лагерни огньове. Очевидно само туземци биха могли да се разположат там, край гората, и не беше трудно да се отгатнат намеренията им по отношение на кервана на Урдакс. Обаче, почти до десет и половина часът, никой от кервана не забеляза нищо, макар че може би, там няколко стотин пагуини, фунджи, шилу, бари или данкази, се готвеха да извършат нападение над спящите.