Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 8

Освен към канибалство, тези диваци са особено склонни към грабеж, и често на далечни разстояния преследват керваните, за да ги ограбят и унищожат. Макар че са въоръжени много по-зле от търговците, все пак обикновено побеждават чрез своята многобройност. Това обстоятелство е добре известно на форлоперите; ето защо, те изобщо избягват близостта на селища, като Нгомбе-Дара, Калака, Таино и др., разположени между Аукадене и Бахр-ел-Абиад. Тук още не са успели да проникнат дори и мисионерите, които не се спират пред нищо, за да постигнат своята единствена цел: да преродят диваците чрез разпространяване на христианска цивилизация между тях.

До този момент експедицията на Урдакс беше пътувала благополучно. Камис избягваше местата, където биха могли да се натъкнат на неприятни срещи с туземците. Сега, след като заобиколи гората, керванът трябваше да достигне десния бряг на Убанги и да тръгне покрай реката, до вливането и в Конго, от дясната страна. Тук цялата местност често се посещава от търговци и от мисионери, а диваци почти не идват насам, понеже френските, английските, португалските и германските предприятия са ги прогонили навътре в страната, към Дарфyр.

И ето, когато до Убанги оставаха само няколко дена път, керванът изведнъж беше заплашен от ограбване и смърт.

Благодарение на разпорежданията на португалеца, почти веднага се организира правилна защита: Урдакс, форлоперът и младежите се въоръжиха от глава до крака: освен това във фургона имаше още повече от дванадесет пушки и револвери, които бяха разделени на по-опитните и безусловно предани носачи.

Всички заставаха зад тамариндите така, че да се предпазват от отровните и смъртоносни стрели на туземците.

Обаче, предполагаемите врагове не настъпваха, огньовете не приближаваха и не се отдалечаваха, а само от време на време хвърляха дълги, светлинни ивици всред жълтеникав дим.

— Това са насмолени факли, които туземците носят покрай гората! — каза Урдакс.

— Да, сигурно е така, но аз все пак не разбирам, какво правят! — добави Джон Корт.

Наистина, всичко това беше съвсем необяснимо. Но нима изобщо биха могли да се учудват на нещо, когато в случая се касаеше до тези страшни скитници из долината на Убанги!

Измина още половин час, а положението на пътешествениците с нищо не се промени, и те продължаваха да бъдат нащрек. По цялата равнина не се виждаше живо същество. Наоколо цареше мъртва тишина.

— Трябва да направим разузнаване! — изведнъж заяви Макс Юбер, и пристъпи напред.

— Толкова ли е необходимо? — възрази Джон Корт. — Според мене, по силата на най-обикновена предпазливост, трябва да останем тук и да наблюдаваме, докато се разсъмне!