Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 4

Тези чернокожи бяха професионални наемници, свикнали със своята тежка работа, и никой от тях не „свиваше гнездо“, т. е, водеха чергарски живот. Още от ранно детинство започват своя тежък занаят, и го продължават, докато имат сили, докато краката им държат. От разсъмване до 11 часът преди пладне, и от следобедната почивка до късна вечер, неспирно крачат напред, наведени под своя товар — тежки слонови зъби и сандъчета с всевъзможни предмети. От пестеливост, те ходят почти голи, и затова често разраняват босите си крака, а мускулестите им тела са избраздени с белези от острите шипове на храстите, между които се принудени да се промъкват. Впрочем, за да запазят интересите си, техните наематели им плащат щедро, хранят ги добре и не ги затрудняват с непосилни товари. От друга страна, тези ловци на слонове са изложени на постоянни и твърде сериозни опасности, освен срещите с лъвове и с пантери, и в такива трудни моменти те трябва да бъдат напълно уверени в хората си, всецяло да разчитат на тях; а после, като съберат достатъчно количество скъпоценна слонова кост, за ловците е особено важно да пристигнат благополучно и по-скоро в крайбрежните фактории. Интересът на самите ловци изисква, нищо да не задържа кервана при пътуването: нито излишна преумора на носачите, нито случайни заболявания; особено трябва да се пазят от опасната шарка, която силно свирепствува из тези области. Ето защо, като знаеше всичко това от опит, португалецът Урдакс полагаше извънредни грижи за хората си; вследствие на това, всички негови експедиции из недрата на екваториална Африка, всякога завършваха успешно, благополучно и с големи печалби.

Същото би могло да се каже и за сегашното пътуване, понеже в момента носеше предостатъчно и от най-добро качество слонова кост, събрана иззад Бахр-ел-Абиад, дори до границата на Дарфур.

Нашите пътешественици разположиха лагера си под сянката на разкошните тамаринди. Докато носачите се грижеха за вечерята, Джон Корт започна разговор с португалеца Урдакс, който прекрасно владееше английски.

— Струва ми се, че избраното място е прекрасно за лагер. Съгласен ли сте с моето мнение, г. Корт? — попита Урдакс.

— Да, разбира се, и за нашите волове тук има готова трапеза, тревата е гъста, сочна, дори сам бих започнах да паса, ако имах същите храносмилателни органи, каквито имат тревопасните животни!

— Не, не съм съгласен с вас, — усмихна се Урдакс. — Аз предпочитам нашите морски сухари, парче антилопово месо, изпечено на шиш, и литър силна, капска мадейра, към която може да се прибави малко от бистрата вода на този поток, който протича през равнината! — И португалецът показа с ръка към малката река, вероятно някакъв приток на Убанги, която минаваше на запад от хълма, където бяха се спрели.