Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 5

През това време, цялата слонова кост беше наредена пред фургона; наблизо пристъпваха воловете, като пощипваха сочната трева; тук-там весело пращяха няколко лагерни огньове. „Форлоперът“ обходи всички групи, за да се увери, че хората са здрави, че имат достатъчно храна и пиене, че всичко е в ред. Навсякъде лъхаше миризма на печено месо; всички с прекрасен апетит унищожаваха неотдавна убитата антилопа. Според заведения ред, оръжията бяха оставени във фургона.

Най-късно подир час, целият лагер щеше да потъне в здрав сън, след уморителното дневно пътуване. За всеки случай, Камис — водачът на кервана, се погрижи да остави на стража няколко души от носачите, които щяха да се сменят през два часа. Такава предпазливост е твърде необходима из тези диви местности, където постоянно бродят двукраки и четирикраки неприятели. В това отношение Урдакс никога не забравяше да вземе нужните предпазни мерки. Петдесетгодишен, енергичен и силен, португалецът се отличаваше с извънредна издръжливост и опитност при организирането на подобни експедиции. Впрочем, в това отношение не му отстъпваше и Камис: тридесет и пет годишен, строен, ловък, невъзмутимо спокоен и съобразителен, храбър и хладнокръвен, дори и при най-опасни моменти, и затова минаваше за най-сигурен и опитен водач на кервани през африканските дебри.

Докато вечеряха, пътешествениците поведоха оживен разговор във връзка с онова, което очаква кервана при връщането, понеже, до факторията Либревил имаше още повече от 2,000 километра, сиреч девет-десет седмици път.

До този момент, от границите на Дарфур керванът се спусна към Убанги, премина през брод Аукадебе и неговите многобройни притоци, и сега беше спрял тук, където 22-ят меридиан пресича 9-я паралел.

— Сега — каза Урдакс, — ще потеглим към югозапад.

— Това е неизбежно, понеже, ако не се лъжа, цялата южна част на хоризонта е преградена от гора, чийто край не виждам нито от източната, нито от западната й страна! — забеляза Джон Корт.

— Да, това е безкрайна гора — обясни Урдакс. — Ако пожелаем да я заобиколим откъм изток, навярно ще изминат няколко месеци, преди да можем да я оставим зад себе си.

— Нима не бихме могли да съкратим пътя, ако тръгнем направо през гората? — попита Макс Юбер.

— Сигурно, поне с две седмици! — каза Урдакс.

— Тогава, защо не минем през гората?

— Защото е непроходима!

— Непроходима? Хайде де!… Не вярвам! — възрази Макс Юбер.

— Впрочем, пешеходецът би могъл да се промъкне по някакъв начин, — продължи португалецът, — макар, че все пак не е много сигурно, тъй като никой до днес не е правил подобен опит; а колкото за преминаването на фургона — това е абсолютно немислимо!

— Значи, Урдакс, вие твърдите, че никой до днес не е правил опит да проникне в тази гора?

— Дали не е правил опит — не твърдя, но със сигурност зная, че никой не е постигнал успех. Нито в Камерун, нито в Конго ще намерите човек, който би се решил да стори това. Защото, невъзможно е да се премине там, където не съществува дори най-малка пътека всред плътната мрежа от пълзящи лиани и остри храсти, където дори с огън и с брадва не всякога е възможно да се пробие път, без да говорим за повалените от буря дървета, които са натрупани така, че образуват непреодолима преграда!