Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 2

— Ах, недоволник такъв! Впрочем, можете да бъдете спокоен, мили Макс: нашето пътешествие още не е свършено. Оттук до Либревил ни предстоят пет или шест седмици пътуване, и през това време…

— Стига, Джон! През това време нищо интересно не може да се случи. Това пътуване прилича на най-обикновена разходка с дилижанс, от станция до станция, както са пътували по-рано…

— Кой знае! — промълви Джон Корт.

В същия момент фургонът, в който пътуваха нашите туристи, спря. Беше решено да направят тук престой и да се разположат за пренощуване.

Избраното за престоя място беше в подножието на малък хълм, по който растяха няколко прекрасни дървета. Тези дървета бяха единствените из цялото безкрайно пространство на озарената от слънчевите лъчи равнина.

Слънцето вече стоеше низко над хоризонта, и макар да беше само седем часът вечерта, но из тази страна, където изобщо няма здрач, нощта настъпва твърде бързо. Днес пътниците можеха да очакват особено тъмна нощ, понеже облаци надвиснаха по небето, и отдавна закриха тънкия сърп на бледната луна.

Фургонът предназначен изключително за пътешествениците, не съдържаше нито излишен товар, нито хранителни припаси. Това беше особен вид вагон, върху тежки, дървени колела, теглен от шест вола. Вратата беше на задната стена, а една преграда разделяше вътрешността на две половини, подобни на стаи, където светлината проникваше през малки прозорчета, изрязани в страничните стени на фургона. Задната стаичка служеше за спалня на двамата младежи, американецът Джон Корт и французинът Макс Юбер. Предната половина заемаха португалецът Урдакс, търговец, и „форлоперът“ Камис. В Африка, обикновено така наричат водача на кервана; беше роден в Камерун, отлично запознат с трудните задължения на дебрите и пустините на страната Убанги.

По отношение на своята здравина и издръжливост, фургонът беше прекрасно построен; въпреки дългото и трудно пътешествие, и днес имаше такъв вид като че ли е извървял само няколко мили по добър, равен път.

Всъщност, преди три месеца този фургон напусна Либревил, столицата на французко Конго, и оттам, с посока към изток, беше дълбоко навлязъл в долината на Убанги, зад Бахр-ел-Абиад, която откъм юг се влива в езерото Чад. Убанги е най-главният десен приток на реката Конго, или Заир, и е дал името си на цялата област.

Тази област е разположена на изток от областта Камерун и представлява грамадна пустиня, като Сахара, но отличаваща се със своята богата растителност и живописна природа. Тук-там, на грамадни разстояния едно от друго, са пръснати селата на войнствените туземци, които вечно враждуват помежду си и се хранят с човешко месо, например „Мубутту“, които живеят между басейна на Нил и Конго. Тези племена задоволяват кръвожадните си инстинкти предимно с деца, и мисионерите полагат изключителни старания, за да спасяват нещастните от тяхната горчива участ, като или ги отнемат от родителите им, или ги откупват с пари. Много такива деца се възпитават в мисиите покрай река Сирамба. Трябва да добавим, че навсякъде в Убанги децата служат за разменна монета при търговските сделки. За хранителни припаси и за други предмети от първа необходимост, туземните жители плащат с децата си на търговците, които доставят стоки из всички кътища на страната. Ето защо за най-богат човек минава онзи, който има най-много деца.