Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 31

„Онова опознаване на животинския мир, което можах да постигна, ме доведе до твърдата увереност, че всички млекопитаещи притежават способност да разговарят до такава степен, каквато съответствува на техните потребности и на тяхното развитие“, — това са собствените думи на професора.

Но още преди изследванията на американския професор било известно, че гърлено-гласовите органи на много млекопитаещи имат същото устройство, както у човека, и че притежават способността да издават членоразделни звуци. Но заедно с това всички знаели, че мисълта предшествува думите, а пък изобщо животните са лишени от способността да мислят. Папагалът говори, но не разбира нито дума от своята реч. Тези положения са безспорни. Обаче Харнер не бил съгласен с тях.

И в желанието си да докаже правотата на своите твърдения, американският професор решил да замине за тропична Африка, и там съвършено да изучи езика на горилите и на шимпанзетата, а после, като се върне в Америка, да издаде пълен речник и граматика по маймунски език. Тогава, разбира се, всички по неволя щели да се преклонят пред подобна очевидност.

През 1892 година Харнер напуснал Америка, а на 12 октомври същата година пристигнал в Либревил и се настанил във факторията на Джон Холтанц и Ко, където останал до февруари 1894 година.

Едва тогава, като избрал най-благоприятно време, професорът решил да пристъпи към своите научни наблюдения и експерименти. С малък кораб потеглил нагоре по река Охуе, и на 22 април пристигнал в католическата мисия Фернанд-Вац.

Мисионерите го посрещнали твърде радушно в своето общежитие, построено на брега на великолепното езеро Фернанд-Вац. Освен това любезните домакини по всякакъв начин се стараели да облекчат трудната задача на естественика.

Непосредствено зад мисията започвала грамадната гора, изпълнена с маймуни от най-разнообразни породи. Това положение, разбира се, било добре дошло за професора, но той скоро дошъл до заключението, че трябва да се засели всред тези четириръки хора, за да се сближи повече с тях.

За тази цел, професор Харнер си набавил специална желязна клетка, която поръчал да откарат всред гората. Ако може да се вярва на думите му, там той прекарал цели три месеца, съвършено сам, и безпогрешно изучил езика на горилите. Обаче, други твърдят, че предпазливият американец поставил клетката си на 20 минути разстояние от мисията до един дълбок кладенец и нарекъл това място „Крепост на Горилите“. Дотук водела прекрасна сенчеста алея, по която водоносците от мисията по два пъти на ден — сутрин и надвечер, идвали за вода. Казват още, че той дори прекарал в клетката две-три нощи, но силно безпокоен от насекомите решил да се откаже от по-нататъшно живеене в гората, разглобил клетката и се върнал при мисионерите, където с удоволствие се настанил. Най-после, на 18 юни, Харнер окончателно напуснал мисията и заминал за Англия, а оттам — в Америка, и като единствен спомен от пребиваването си в Африка, донесъл две малки шимпанзета, които обаче упорито отказвали да беседват с него.