Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 21

V. Първият ден от пътуването

Беше малко след осем часът сутринта, когато Джон Корт, Макс Юбер, Камис и Лланга потеглиха на път, с посока към югозапад.

Разбира се, никой не можеше да каже, дали скоро ще срещнат потока, който ще ги отведе до Убанги. Досега всичко вървеше добре: пътешествениците бяха попаднали на добре утъпкана пътека, която минаваше през храстите и през повалените от буря дървета, очевидно прокарана от някакви едри животни, разкъсали и смазали всичко по пътя си.

Лланга, сякаш дресирано ловджийско куче, тичаше напред, а когато го викаха, високо подканяше другите да вървят след него.

Форлоперът внимаваше да не се отклонят от правилната посока, и всички бодро крачеха напред.

Слънцето почти беше достигнало зенита. Обаче, колкото пътниците навлизаха по-навътре, толкова ставаше по-тъмно; въпреки ясното време, тук цареше полумрак. А какво ли е, когато небето се покрие с облаци? Навярно настъпва пълна тъмнина? Разбира се, за пътуване през нощта, и дума не можеше да става.

Решиха да почиват през нощта, а огън да палят само, колкото да си приготвят вечеря, и след това да го загасват. През това време на годината не беше студено, а от друга страна, макар че гората изглеждаше да е необитаема, по-добре щеше да бъде да не издават своето присъствие. Туземците сякаш потънаха в земята, след като бяха устроили неотдавна необикновената илюминация в началото на гората.

Доскоро керванът силно страдаше от голяма горещина, но тук, под сянката на дърветата, цареше приятна прохлада. Нощуването под открито небе не плашеше пътешествениците, понеже през този сезон нажеженият през деня въздух запазваше достатъчно топлина и през нощта. По-опасни бяха дъждовете, твърде характерни за тази част на Африка по всяко време на годината. А тези дъждове са истински порои, които заливат всичко и до мозъка на костите пронизват със своите игли или с тежките си като олово капки. Но през последната седмица небето беше ясно още от новолунието, а понеже този спътник на нашата планета очевидно оказва известно метеорологично влияние, пътешествениците можеха да се надяват, че времето ще се задържи хубаво поне още десет-дванадесет дена.

Из тази част на гората, леко наклонена към бреговете на Убанги, почвата не беше блатиста както из южната част, но затова пък беше покрита с висока твърда трева и корени, годни за ядене, а това беше приятно разнообразие на храната на нашите пътешественици. Освен гигантските тамаринди, мимози и боабаби, които възвишаваха върховете си дори до 50 метра височина, тук постоянно се срещаха храсти от млечна порода, с остри клони и със широки листа, чиято кора съдържа млечен сок, а плодовете им са едри орехи. Когато тези орехи узреят, пръскат се сами и изхвърлят семена из своите шестнадесет клетки. Срещаха се и фриниуми, и аниоми, и разновидни папрати, и цяла колекция ценни дървета — тек, червено дърво, акажу, желязно дърво, диви портокали, смоковници с бели стъбла, и много други.