Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 20

— Да, — повтори Макс Юбер, — вие дълги години сте водили през тук кервани и познавате тази страна. Кажете мнението си: кой път трябва да изберем?

— Трябва да тръгнем през гората, — отговори форлоперът, без да се замисли. — Нито пагуини, нито денки, нито фунди, нито бухоси, нито пък други някакви племена на Убанги, никога не са навлизали в тази гора. Следователно, едва ли ще бъдем изложени на неприятни срещи. Този път е по-къс, пък и по-лесно ще намираме храна из гората!

Всички възприеха мнението на Камис. Разбира се, не можеха да разчитат на утъпкани пътеки из гората; най-много, биха могли да попаднат на някои следи от биволи или носорози. Изобщо, щяха да си пробиват път с брадви и ножове, но — какво да се прави?!

Относително посоката на пътя, можеха да бъдат напълно спокойни, макар че в горския гъсталак не проникваше нито най-слаб слънчев лъч. Някои раси, например китайците, и известни диви племена от Далечния Запад на Америка, като се ръководят от слуха и от обонянието си, по някакви неуловими белези прекрасно откриват правилната посока. Тази дарба до най-висока степен притежаваше и форлоперът, и не веднъж беше доказал това.

— Но дали ще можем да се промъкнем през тази девствена гора? — замислено попита Джон Корт.

— Разбира се, г. Джон! Нима допускате, че гората не е пресечена от няколко реки или потоци, които се вливат в Убанги или в някой от неговите главни притоци?

— Съгласен съм с вас, Камис! — обади се Макс Юбер. — Например, този малък поток също минава през гората. Възможно е дори, че по-нататък се превръща в дълбока река, и тогава какво би ни попречило да продължим пътя си върху сал?

— О, мили Макс, не бързайте да пътувате със сал: забравяте ли, че повечето от африканските реки не са плавателни?

— Ах, Джон, вие навсякъде предвиждате затруднения!

— По-добре е да ги предвиждаме, вместо по-късно да се сблъскаме с тях!

Наистина, Джон Корт беше прав. Африканските реки не приличат на азиатските, на американските или на европейските. Тук има само четири големи водни артерии — Нил, Замбези, Конго и Нигер, в които се вливат многобройни притоци. Ето защо, тукашните водни съобщения са твърде незадоволителни. Както казахме, африканските реки не могат да се сравнят с Мисисипи, Свети Лаврентий, Волга, Иравади, Брамапутра, Ганг и Инд, понеже изобщо са по-плитководни. Макар че по дължина не отстъпват на гореизброените големи реки, някои от африканските реки са достъпни само за средноголеми кораби, обаче, не по цялото протежение, а само близо до устията си. Освен това, по теченията им се срещат много прагове, водопади, водовъртежи и подводни камъни, и всичко това ги прави съвсем неудобни за плуване.

— Имате право, — съгласи се форлоперът със забележката на американеца, — повечето от тези реки не са плавателни. Но все пак бихме могли да плуваме, докогато срещнем някоя пречка, а след това ще продължим пеша, нали?

— Разбира се! И така, напред! — възкликна Макс Юбер, който беше твърде доволен от това пътуване през непроходимата и неизследвана от никого гора: тук се надяваше, че ще намери, най-после, онова необикновено и ново, което напразно очакваше и диреше през трите месеци скитане по горното течение на Убанги.