Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 23

— Толкова по-добре, — промълви Джон Корт.

— Е, не съм съгласен! — усмихна се Юбер, а после се обърна към хлапака: — Хайде, Лланга, време е да спиш!

От предпазливост, решиха да дежурят на смени. Макс Юбер пожела да бъде пръв, а Камис и Джон Корт се обтегнаха върху пухеното легло, приготвено от самата природа. Младият французин се разположи пред загасналия огън и покорен от тихата прелест на тропическата нощ, неволно започна да мисли, какво ли крие в себе си тази гигантска гора. Нима само богато растително царство и нищо повече? О, не! Може би Швайнфурт и Юнкер са изследвали именно тази част на Африка, може би тази грамадна гора на Убанги се простира към изток и граничи със страната Хиам-Ниам, наречена „страна на опашатите хора“, макар че тамошните жители нямат никакви израстъци, подобни на опашка? А из северната част на Итури нима Стенли не е срещал пигмеите, не по-високи от метър и 20 сантиметра, с прекрасно телосложение, с тънка и лъскава кожа, и с очи, като на газела? Нима и английският мисионер Албърт Лид не е констатирал съществуването на същите дребни хора, на брой повече от десет хиляди, населяващи областта между Уганда и Кабинда? Според думите му те живеели предимно по клоните на дърветата, и безпрекословно се подчинявали на своя избран вожд. Ами, из горите на Ндукурбоша, нима същият този мисионер не се натъкнал на пет селища, току-що напуснати от лилипути, чиито ръст достигал едва 80–85 сантиметра? Нима не се е срещал с всичките тези „уамбути“, „батина“, „ака“, „базунгу“, тежки не повече от 40 килограма, но без да са лишени от остър ум, отлични работници и храбри войници, твърде опасни със своите малки на вид, обаче смъртоносни оръжия?

Като размисляваше по такъв начин, Макс Юбер вярваше, че безкрайната гора сигурно крие в недрата си някакви тайнствени същества, може би дори еднооки циклопи, подобни на онези, за които се говори в митологията, или пък такива, чиито нос е удължен във вид на хобот, вследствие на което могат да бъдат причислени, ако не към семейството на дебелокожите, поне към семейството на хоботните?

Увлечен от подобни научни фантазии, Макс Юбер не спеше наистина, но всъщност беше твърде лош пазач, и сигурно не би забелязал надвисналата опасност, за да предупреди своевременно другарите си. Младежът силно трепна, когато някаква ръка се отпусна върху рамото му.

— Аз съм, драги Макс! Моля, недейте да ме вземате за дивак „убанги“. Забелязахте ли нещо особено?

— Не, всичко е тихо и мирно.

— Хайде, полегнете си, драги Макс. Сега е мой ред да дежуря — каза Джон Корт, и се разположи пред загасналия огън.

Както първата, така и втората половина от нощта премина съвсем спокойно. По-късно, Камис смени американеца и дочака разсъмването без да забележи нищо подозрително.

VI. Все по същата югозападна посока

На другия ден, т.е. 11 март, добре отпочинали и поспали през нощта, Джон Корт, Макс Юбер, Камис и Лланга бяха готови да продължат пътуването.

Преди тръгване, пътниците запалиха огън, за да закусят пак с антилопово месо и с прясна вода от близкия извор.