Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 19

— Сигурно! — потвърди Камис. — Хайде, да отидем да проверим!

Тримата мъже и малкият Лланга навлязоха в гората. След като изминаха около тридесет крачки, забелязаха по мъха следи от многобройни крака, смачкана трева, изпотрошени храсти и наполовина обгорели насмолени факли, но никъде не зърнаха нито сянка от човешко същество.

— Избягали са! — промълви Макс Юбер.

— Или, само са се оттеглили, — поправи го Камис. — Според мен, засега не ни заплашва никаква опасност.

Обаче, ако туземците бяха си отишли, слоновете изобщо не мислеха да последват техния пример, а продължаваха да стоят на стража пред гората; някои дори напразно се опитваха да си пробият път през тази непреодолима преграда.

По съвета на Камис, пътешествениците се стараеха да не се мяркат пред очите на слоновете, за да не възбудят отново тяхната ярост.

— Ако не ни видят, може би ще се махнат и тогава ще се върнем при лагера, за да приберем онова, което е оцеляло от вещите ни, — каза Джон Корт.

— И да погребем с почит останките на нещастния Урдакс! — добави Макс Юбер.

— За последното не трябва и да мислим — заяви форлоперът, — там, където стъпят слонове, нищо не може да оцелее!

Но понеже слоновете не мислеха да си отиват, пътешествениците решиха да се върнат при огъня, да обсъдят своето положение и да вземат решение за онова, което им предстои да сторят.

Когато се връщаха, Макс Юбер с щастлив изстрел можа да повали едно едро животно, подобно на елен, но от рода на антилопите, с тъмно сив цвят, а рогата му бяха дълги и спирално извити. Убитото животно осигуряваше прехраната им за няколко дена, понеже тежината му не беше по-малка от стотина килограма.

Ловкият Камис за миг одра антилопата, отряза най-хубавите парчета и ги отнесе при огъня. През това време Джон Корт, Макс Юбер и Лланга, събраха сухи съчки, и след миг избухна весел пламък. Четвърт час по-късно, месото се печеше върху жарта, а нашите пътешественици с нетърпение очакваха вкусния обед.

Из тези, пълни с всякакъв дивеч местности, ловкият ловец никога не би рискувал да умре от глад, ако разполага с добра пушка и с достатъчно патрони. Разбира се, последното условие е най-важно. А нашите приятели, макар че преди нападението на слоновете бяха наблъскали джобовете си с патрони, сега, след като ги преброиха, видяха, че разполагат само с 50 куршуми. Ако се вземат под внимание случайните срещи с враждебни туземци, или необходимостта да се бранят от нападенията на диви зверове, това беше твърде скромен запас, още повече, че до левия бряг на Убанги им предстояха около 600 километри.

След като обсъдиха тези въпроси, пътешествениците трябваше да вземат окончателно решение.

— Камис — обърна се Джон Корт към форлопера, — до днес вие бяхте наш водач. Покойният Урдакс ви се доверяваше напълно, също и ние ви се доверяваме, особено пък, като си спомним за начина, по който доказахте своята самоотвержена преданост през изтеклата страшна нощ. Решете вие, а ние предварително даваме съгласието си!