Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 9

— Да чакаме! — с досада възкликна Макс Юбер. — Да чакаме шест-седем часа! Не, благодаря… Предпочитам да узная какво става. Ако тези туземци нямат лоши намерения към нас, бих предпочел отново да се пъхна под одеалото, между корените на тамариндите, където толкова сладко бях заспал!

— Какво ще кажете? — обърна се Джон Корт към Урдакс.

— Разбира се, това предложение заслужава внимание, но трябва да се действа извънредно предпазливо!

— Предлагам аз да отида на разузнаване! — заяви Макс Юбер.

— И аз ще ви придружа — каза форлоперът, — ако г-н Урдакс няма нищо против…

— По-добре ще бъде, ако отидете двама! — отговори Урдакс.

— Да отида ли и аз? — намеси се Джон Корт.

— Не, драги приятелю, останете тук; ние двамата сме напълно достатъчно! — усмихнато се възпротиви Макс Юбер. — И веднага ще се върнем, щом узнаем положението.

— Проверете, дали оръжието ви е в ред!

— В ред е — отговори Камис, — но се надявам, че поне сега няма да ни дотрябва: по-важно ще бъде, ако не ни забележат, ето защо ще проявим извънредна предпазливост!

Макс Юбер и форлоперът тръгнаха към гората. Едва изминаха петдесет крачки, когато забелязаха, че Лланга тича след тях.

— Защо се довлече? — скара му се Камис.

— Хлапак такъв, защо не остана при другите? Нали там е твоят приятел Джон! — прибави Юбер.

— А моят приятел Макс е тук… Аз също тук!…

— Нямаме нужда от тебе! — рязко промълви форлоперът.

— Е, нека да дойде — намеси се Макс Юбер. — Очите му са като котешките; може би ще види онова, което ние едва ли ще забележим в този непрогледен мрак!

— Да, да… аз много виждам… аз далече виждам! — енергично кимна с глава момчето.

След като изминаха половината от пътя, тримата спряха и започнаха да се оглеждат. Обаче нито острият поглед на Камис, нито котешките очи на Лланга, нито дори бинокълът на Макс Юбер можаха да определят, чии ръце размахват факлите които сега още по-ярко горяха. Това потвърждаваше предположението, че онези, които носят факлите, се намират всред гъсталака, под прикритието на дърветата и на храстите. Като че ли туземците изобщо нямаха намерение да излязат из гората.

Всичко това изглеждаше твърде странно. Ако там се криеше обикновен лагер на чернокожи, които при разсъмване ще продължат пътя си, тогава, защо беше тази илюминация? Какво ги заставяше да бъдат будни, въпреки късния нощен час?

— Възможно е дори, че изобщо не подозират близостта на нашия керван — пошепна форлоперът. — Не е чудно да са дошли тук, след като ние изгасихме огньовете си. Тогава нищо не би могло да им подскаже за нашето присъствие, преди да се съмне.

— Тогава, нека да заминем, колкото е възможно по рано!

Като разговаряха по такъв начин, те изминаха още половин километър, така че до края на гората оставаха само неколкостотин крачки.

Никъде не се виждаше нищо подозрително. Само факлите хвърляха върху земята дълги светлинни ивици. Никъде — нито напред, нито назад, нито отляво, нито отдясно, не се мяркаше никакъв силует, не се чуваше никакъв звук, а числото на огньовете като че ли не се увеличи.

— Да отидем ли по-нататък? — попита Макс Юбер.