Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 20

На пръв поглед връзката между това политическо отклонение и богатото наследство не изглеждаше ясна. Но мистър Шарп беше доста обигран в сделките, за да съзре дълбоката зависимост между националните стремежи на германската раса изобщо и личните стремежи на индивида Шулце спрямо наследството на Бегюм. Те бяха в края на краищата от едно и също естество.

Пък и нямаше място за съмнение. Колкото и унизителни да бяха за един професор от Йенския университет роднинските връзки с хора от по-низша раса, очевидно беше, че една френска баба беше отчасти отговорна за възникването на това безподобно човешко произведение. Само че това родство, второстепенно спрямо родството на доктор Саразен, му даваше също тъй второстепенни права върху споменатото наследство. Въпреки това солиситърът видя възможност да ги поддържа с някакви изгледи за законност и в тази възможност прозря друга, изцяло в полза на Билоуз, Грийн и Шарп: възможността да превърне делото Ланжевол, и без това голямо, в едно величествено дело, в някакво ново „Джарндайс срещу Джарндайс“, както у Дикенс. Пред очите на юриста се разкри един безкрай от обгербвана хартия, от всевъзможни актове и документи. Или — нещо още по-важно — той помисли за един умело подготвен от него, Шарп, компромис в интерес на двамата клиенти, който би му донесъл на него, Шарп, почти толкова слава, колкото и изгода.

Той запозна хер Шулце с документите на доктор Саразен, даде му надлежни доказателства и му подметна, че ако Билоуз, Грийн и Шарп се наемат все пак да извлекат в полза на професора едно решение за привидните му права, основани на роднинството му с доктора — „само привидни права, драги господине, които, боя се, няма да устоят на един съдебен процес“, — той смята, че забележителното чувство за справедливост, присъщо на всички немци, не ще откаже на Билоуз, Грийн и Шарп да добият също в този случай някои права върху признателността на професора.

Професорът беше доста умен, за да разбере колко логични са разсъжденията на деловия човек. Той го успокои по този въпрос, без да уточнява обаче нищо. Мистър Шарп поиска учтиво от него да му разреши да се занимае с делото му през свободното си време и го изпроводи с подчертано внимание. Сега вече не ставаше дума за строго ограничените минути, които, както казваше, са му толкова скъпи.

Хер Шулце се оттегли, убеден, че няма нито един солиден документ, който да му дава право върху наследството на Бегюм, но и уверен, че една борба между саксонската и латинската раса не само че е винаги похвална, но и може, ако той се заеме с нея както трябва, да се обърне в полза на неговата раса.