Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 18

Жул Верн

Стреснат от стъпките на камериера, той вдигна очи към камината, погледна колко е часът на един много хубав барбедиенски часовник, неочакван и чужд сред заобикалящите го просташки мебели, и рече със строг, дори повече от строг глас:

— Шест часът и петдесет и пет! Пощата ми пристига в шест и трийсет най-късно. Днес ми я носите с двадесет и пет минути закъснение. Ако следния път тя не е на масата ми в шест и трийсет, ще напуснете службата си при мене в осем.

— Господинът иска ли да вечеря сега? — попита слугата, преди да се оттегли.

— Сега е шест часът и петдесет и пет, а аз вечерям в седем! Знаете това от три седмици, откакто сте при мен! Запомнете също, че никога не променям часа и никога не повтарям една и съща заповед.

Професорът сложи вестника на края на масата си и продължи да пише доклада, който трябваше да излезе след два дни в „Анален фюр Физиологи“. Няма да бъде нескромно, ако се каже, че докладът носеше заглавие:

Защо всички французи са засегнати в различна степен от наследствено израждане?

Докато професорът продължаваше заниманията си, вечерята — една голяма чиния кренвирши със зеле и гигантска халба бира — беше незабелязано поднесена на кръгла масичка в къта до огъня. Професорът остави перото и се залови с вечерята, която ядеше с по-голяма наслада, отколкото би могло да се очаква от един толкова сериозен човек. После позвъни да му донесат кафето, запали голяма порцеланова лула и продължи да работи.

Най-сетне към полунощ професорът сложи подписа си на последния лист и веднага отиде в спалнята да се отдаде на напълно заслужена почивка. Чак в леглото, скъсал лентата с адреса, той почна да чете вестника си, преди да заспи. Тъкмо заспиваше, едно чуждестранно име „Ланжевол“ в отдела „Разни“ във връзка с грамадно наследство привлече вниманието на професора, но той напразно се мъчеше да си припомни какво му говори това име. След като търси нахалост няколко минути, захвърли вестника, духна свещта и скоро в стаята се разнесе звучно хъркане.

Ала по силата на едно физиологично явление, което самият той беше изследвал и обяснявал надълго и нашироко, името Ланжевол преследваше професор Шулце и в сънищата му. Така че когато се събуди на следната сутрин, той откри изненадан, че го повтаря машинално.

Изведнъж, тъкмо поглеждаше часовника, за да види колко е часът, някакъв внезапен проблясък го озари. Той се спусна към вестника, намери го паднал до леглото и като прекарваше ръка по челото си, сякаш за да съсредоточи мислите си, прочете и препрочете няколко пъти поред пасажа, който вечерта насмалко щеше да пропусне незабелязан. Очевидно, нещо се проясняваше в съзнанието му, защото, без да губи време да навлече пъстрия си халат, той изтича до камината, сне едно миниатюрно портретче, окачено до огледалото, и като го обърна, прекара ръка по прашния картон.

Професорът не се беше излъгал. На гърба на портретчето се четеше следното име, написано с жълтеникаво мастило, почти заличено от половин век: