Читать «Фиона» онлайн - страница 148

Нито Майлс, нито Фиона бяха в състояние да й дадат точен отговор.

— Моля се на Бога да не е при Рейн — прошепна заклинателно Клариса. — Убедена съм, че Рейн първо ще извади меча си, а после ще чуе какво му казват.

Тримата се загледаха отново към прозореца, за да не пропуснат нито минута от приближаването на спасителите.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Редом е Рейн и Етиен Аскот яздеше Роджър Чатауърт, устата му опъната в тънка линия, дясната ръка с дебела превръзка, през която се процеждаше кръв. До него препускаше Алисия с подуто дясно око, което започваше да посинява. Превързаната ръка на Роджър беше резултат от новата му среща е Рейн Аскот, а посинялото око на Алисия дойде оттам, че тя се хвърли да раздели двамата стари противници. Джудит също се включи в ръкопашната схватка, но Джон Басе скочи от коня си, хвърли я на земята и я притисна с тялото си.

Събралите се мъже едва успяха да попречат на Рейн да насече Роджър Чатауърт на парчета; накрая той все пак се укроти и Алисия и Джудит можаха да му разкажат какво е станало. Бяха стигнали само до половината, когато мъжете отново се метнаха на конете си. Когато Джудит разказа как Фиона и Клариса са били заловени и хвърлени в килията при Майлс, Рейн отново се нахвърли с юмруци върху Роджър Чатауърт. Роджър размаха меча си, за да го държи на разстояние, докато роднините му полагаха огромни усилия да го успокоят.

Най-после всички млъкнаха и препуснаха към замъка на Лорилард.

Гевин Аскот седеше на гърба на коня си, обгърнат в мрачно мълчание. Зад гърба му се бяха наредили триста въоръжени мъже. Очите му бяха впити в наближаващите колони. До него беше застанал сър Гай и по белязаното му лице не трепваше нито мускулче. Никак не му беше приятно да си припомня гневния изблик на Гевин, когато му разказа, че Джудит е дошла във Франция заедно с мъжете.

— Тази жена няма и искрица разум! — изрева разярено Гевин. — Какво разбира тя от военни действия? Според нея войната е като езеро с риба. Трябва само да пуснеш водата и да събереш шараните. О, велики Боже! — извика пламенно той. — Ако е още жива и имам щастието да я намеря, ще я убия! Да тръгваме!

Стивън изпрати хората си към източната страна на замъка, а двамата с Там препуснаха към мястото, където беше застанала армията на Гевин.

— Къде са жените? — изрева Стивън веднага щом забеляза брат си.

— Не са при мен! — отговори сърдито Гевин и дръпна юздите на коня си с такава ярост, че животното се вдигна на задните крака и изцвили от болка.

Скрити в облаци прах, Стивън и Там обърнаха конете си на запад, откъдето идваше армията на Рейн. Стивън видя Алисия и едва не заплака от облекчение, но като забеляза подутото й око, смръщи грозно чело.

— Какво е станало? — изкрещя той и викът му заглуши тропота на конете. Застана пред нея, но не я докосна, само я погълна с жаден поглед.

— Рейн… — започна несигурно Алисия, но не можа да каже нищо повече, защото Стивън избухна в луд смях. Той отиде при брат си и го побутна по бронята, но Рейн не се помръдна, а продължи да седи изправен като свещ на седлото.