Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 47

Светлината бягаше от дола, а върховете на планините пламтяха сякаш още по-ярко.

— Не съм забравил, ей! — каза си тихо Лени. — Ще се крия в храсталака и ще чакам Джордж. — Той нахлупи шапката над очите си. — Джордж има да ме хока. Пак ще каже, че иска да си живее самичък, да не му създавам главоболия. — Той обърна глава към блесналите планински върхове. — Ще се запилея нататък и ще намеря някоя пещера — каза той и додаде тъжно: — ... и никога вече няма да помириша кечъп. Но какво от това? Щом Джордж не ме иска... ще се махна. Ще се махна!

В този миг в съзнанието му изплува една ниска и пълна възрастна жена. Тя носеше очила с дебели стъкла и огромна престилка с джобове — колосана и чиста. Жената се изправи пред Лени, сложи ръце на кръста и го изгледа намръщено и неодобрително. После заговори с гласа на Лени:

— Колко пъти ти казах? — рече тя. — Колко пъти ти казах да слушаш Джордж? Къде ще намериш такъв добър приятел? Но ти не искаш и да чуеш. И все правиш бели.

— Мъча се да го слушам, лельо Кларо — отговори Лени. — Мъча се, мъча се, ама нищо не излиза.

— Ти никога не помисляш за Джордж — продължи тя с гласа на Лени. — Той е толкоз добър към тебе. Има ли парче пай, половината, па и повече, ще даде на теб. Да не говорим за кечъпа — всичкия ти го дава.

— Знам — каза Лени смазан. — Мъча се да го слушам, лельо. Мъча се непрекъснато.

— Как хубавичко щеше да си живее той, да те нямаше тебе — прекъсна го тя. — Ще си вземе заплатата, па ще иде в някое заведение с жени или ще влезе в казиното да играе моникс. Но. нали трябва да се грижи за тебе. –.

— Знам, лельо — рече Лени и изохка от мъка. — Е, ще хвана баирите, ще намеря някоя пещера и ще си заживея там, та да не преча на Джордж.

— Ти само това си баеш! — скастри го тя. — Само това разправяш, хем много добре знаеш, че никога няма да го направиш. Лепнал си се за Джордж и така ще си караш, има да му вадиш душата.

— Бе по-добре е да се махна — каза Лени. — Сега Джордж и без това няма да ми даде да гледам зайците.

Леля Клара изчезна и в съзнанието на Лени изплува гигантски заек. Той клекна срещу него, поклати уши и му направи муцуна. После проговори — пак с гласа на Лени.

— Ще гледаш зайци! — каза презрително той. — . — Глупак с глупак! Много ти разбира чутурата от зайци? Само ще ги забравяш и ще ги държиш гладни. Нищо повече, А какво ще каже Джордж после?

— Няма да ги забравям! — извика Лени.

— На кого ги разправяш? — каза заекът. — Да вземе човек, че да ти одере кожата, ама не си струва труда. Бог е свидетел, че Джордж не пожали сили да те измъкне от помията, но напразно. Съвсем си побъркан, ако мислиш, че сега ще те остави да гледаш зайците. Дума да не става! Ще вземе една тояга и щети счупи главата, разбра ли!

— Не е вярно — възрази войнствено Лени. — Джордж няма да направи такова нещо. Познавам Джордж от.. забравих откога... но той никога не ме е бил с тояга, Добър е той, няма да ме бие.

— Да, ама му е дошло до гуша от тебе — каза заекът. — Ще те опуха едно хубавичко и ще те остави да си чукаш главата.