Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 45

— Ти, мръсна никаквице! — викна злъчно той. — Ти си виновна! Радвай се сега! Кой не знаеше, че все ги бъркаш разни? Не беше стока ти. И сега не си стока, въшлива курветино! — Той подсмръкна и гласът му затрепера. — А можех да си копая в градината и да мия чиниите на момчетата. — Той млъкна, а после продължи да нарежда, повтаряйки старите думи: — Пък дойде ли цирк или се играе мач... отиваме и това си е... казваме: „По дяволите работата!“ и отиваме. Никого няма да питаме. Па ще си имаме и прасенце, и кокошчици... а зиме. .. чугунената печка. Нека вали колкото ще... ние ще си седим вътре. .. — Очите му се наляха със сълзи. Той се обърна, излезе сломен от обора и потърка бакенбардите си с отрязаната ръка.

Шумната игра навън бе прекратена. Чуха се въпросителни гласове, трополене на тичащи крака и ето че мъжете нахълтаха в обора. Слим, Карлсън, младият Уит, Кърли, а подир тях на почетно разстояние Крукс. После влезе Канди и последен — Джордж. Закопчал синьото си сако, той бе нахлупил черната шапка ниско над очите. Те се втурнаха покрай последния бокс. Като забелязаха в сумрака жената на Кърли, спряха се неподвижни и се втренчиха в нея.

После Слим пристъпи леко до трупа и попипа китката. Докосва с един пръст бузата й, а после ръката му се плъзна под леко извития й врат и го опипа. Когато се изправи, мъжете го наобиколиха и той им каза истината.

Изведнъж Кърли се оживи.

— Знам чия работа е това — извика той, — На онова мръсно копеле! Сигурен съм. Всички останали играехме на подкова. Ще го пипна! — разбесня се той. — Отивам за пушката си. Ще го пречукам тоя майчин син! Право в корема ще го насоля! Да вървим, момчета — подкани ги той и излетя от обора.

— Аз ще взема пистолета си — каза Карлсън и също хукна навън.

Слим се обърна тихо към Джордж:

— Това е работа на Лени, няма съмнение — каза той. — Вратът й е счупен. Не може да бъде друг освен Лени.

Джордж не отговори, а само кимна леко. Толкова беше нахлупил шапката си, че очите му не се виждаха.

— Сигурно пак е станало тъй, както в Уийд — продължи Слим. — Ти нали ми разправяше. Джордж кимна отново.

— Няма как, трябва да го хванем — въздъхна Слим. — Къде може да е отишъл?

На Джордж сякаш му беше нужно известно време, за да може да проговори.

— Трябва да е побягнал на юг — каза той. — Ние дойдохме от север, тъй че сигурно е отишъл на юг. — Трябва да го хванем — повтори Слим. Джордж пристъпи до него.

— Не може ли да го хванем и да го предадем в затвора? Той не е с всичкия си, Слим. Не го е направил нарочно. Слим кимна.

— Може — рече той, — ако успеем да го опазим от Кърли, може. Но Кърли ще му види сметката. Още го е яд за ръката. После я си представи, че в затвора го вържат и го хвърлят в карцер. Нищо няма да спечели от това, Джордж.

— Знам — каза Джордж. — Знам.

Карлсън се втурна в обора.

— Задигнал ми е пистолета, копелето! — извика той. — Няма го в торбата.

След него, с ловна пушка в здравата ръка, дотича Кърли. Той вече се бе успокоил.

— Всичко е наред, момчета — каза той. — Негърът има пушка. Вземи я ти, Карлсън. И зърнеш ли го, не го оставяй. Стреляй направо, та да му дойде умът.