Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 49

— Ще си купим една фермичка... — започна Джордж. После измъкна от джоба си пистолета на Карлсън и свали предпазителя. Ръката с пистолета се подпря на земята зад гърба на Лени. Джордж погледна Лени в тила — там, където гръбнакът се съединява с черепа.

Нагоре по реката се чу мъжки глас, друг му отвърна.

— Продължавай — подкани го Лени. Джордж вдигна пистолета, но ръката му затрепера и той пак я подпря на земята.

— Продължавай — каза Лени. — Кажи как ще си живеем. Ще си купим фермичка и...

— Ще си имаме крава — продължи Джордж, — а също прасенце и кокошчици... Ще засадим и ливадка с люцерна...

— За зайците! — възкликна Лени. , — За зайците — повтори Джордж.

— И аз ще гледам зайците.

— И ти ще гледаш зайците.

Лени се захили до ушите от щастие.

— И ще си живеем царски — каза той.

— Да.

Лени обърна глава.

— Не се обръщай, Лени. Гледай оттатък реката, че да видиш като наяве фермичката.

Лени го послуша. Джордж погледна към пистолета. В този миг в гъстака се чуха стъпки. Джордж се обърна по посока на шума. .

— Продължавай, Джордж. Кога ще я купим?

— Скоро...

— Аз и ти.

— Ти... и аз. И всеки ще бъде добър към тебе. Никакви главоболия вече. Никой никому няма да прави зло.

— Аз пък мислех, че те е хванало яд на мене, Джордж — рече Лени.

— Не — отвърна Джордж, — не, Лени. Не ме е яд. , Никога не ме е било яд на тебе и сега не ме е яд. Искам да разбереш това.

Гласовете се чуваха по-близо. Джордж вдигна пистолета и се заслуша в тях.

— Хайде по-бързо — примоли се Лени. — Нека я вземем веднага.

— Разбира се, още сега. Нямам друг изход, нямаме друг изход.

Джордж вдигна пистолета и доближи дулото до тила на Лени. Ръката му трепереше неудържимо, но лицето му се вкамени, а с това и ръката се успокои. Той дръпна спусъка. Трясъкът от изстрела се втурна нагоре по ридовете и пак се върна. Лени потрепера, после се захлупи бавно на пясъка и не мръдна повече.

Джордж потръпна, погледна пистолета и го запрати на брега до купчината пепел.

Храсталаците се изпълниха с викове и шум от тичащи крака.

— Джордж, къде си, Джордж? — разнесе се гласът на Слим.

Но Джордж седеше вцепенен и гледаше дясната си ръка, която бе захвърлила пистолета.

Групата изскочи на откритото, водена от Кърли. Той забеляза Лени на пясъка и извика:

— Свършено е с него.

После се приближи до Лени,, погледна го, а след това погледна Джордж.

— Точно в тила — каза тихо той. Слим отиде право при Джордж и седна до него, съвсем близо до него. .

— Успокой се — рече Слим. — Понякога се налага, Но Карлсън се надвеси над Джордж.

— Как стана? — попита той.

— Ей тъй, стана — отвърна уморено Джордж.,

— Пистолетът ми у него ли беше?

— У него.

— И ти му го взе и го застреля?

— Точно така — отвърна Джордж почти шепнешком, без да откъсва поглед от дясната си ръка, която бе държала оръжието.

Слим дръпна Джордж за лакътя.

— Ела, Джордж, ела Да му пийнем двамата по едно. Той се остави на Слим да го вдигне.

— Да му пийнем.

— Трябваше, Джордж. Бога ми, трябваше — каза Слим. — Хайде с мене сега.