Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 43

Тя нито отговори, нито помръдна и той се наведе над нея. Известно време сякаш недоумяваше. После прошепна уплашен:

— Ето че направих беля. Пак направих беля.

Той захвърля върху нея сено, докато горе-долу я покри.

Отвън долетяха виковете на мъжете и звънът на подковата, ударила се в металното колче. За първи път Лени се сети за съществуването на външния свят. Той се сви на сеното и се ослуша.

— Направих голяма поразия — рече си той. — Не трябваше да правя това. Джордж ще побеснее. Но... той каза... „Крий се в храсталака, докато не дойда аз.“ Ще побеснее... В храсталака, докато не дойде той — тъй ми каза. — Лени се обърна и погледна мъртвата жена. Близо до нея лежеше кутрето. Лени го вдигна. — Ще го изхвърля — каза той. — Не ми стига другата беля, ами и то.

Той сложи кутрето под палтото си, пропълзя до стената на обора, надзърна през една пролука и видя мъжете, които играеха на подкова. После се промъкна покрай последната ясла и изчезна.

Сега слънчевите ивици бяха високо на стената, а светлината в обора се смекчаваше. Полупокрита със сено, жената на Кърли лежеше по гръб.

В обора бе много тихо, тишината на следобеда бе легнала над цялата ферма. Дори звънът на подковата и виковете на мъжете поутихнаха. Здрачът навлизаше в обора, преди да бе настъпил навън. През отворената врата на сеновала влезе гълъб, направи един кръг и пак излезе. Край последния бокс се вмъкна женско овчарско куче — слабовато и длъгнесто, с тежки, увиснали бозки. Нестигнало още до амбалажната каса с кутретата, то усети мъртвешката миризма на жената и цяло настръхна. Взе да скимти, после тръгна към касата и скочи при кутретата.

Жената на Кърли лежеше полупокрита със сено. Наглостта, желанията, недоволството, жаждата за внимание — всичко това бе изчезнало от лицето й. Сега тя бе много хубава и естествена; образът й бе благ, младежки. С начервените бузи и устни тя изглеждаше като жива, само че, леко заспала.. Буклите й бяха пръснати върху сеното около главата, устата й бе полуотворена.

Понявга се случва тъй, че настъпва един миг, който спира, забавя се и трае много повече от миг. Тъй и сега — всякакъв звук и движение спряха, спряха за много повече от миг. После времето постепенно се съживи и пак започна бавния си ход. Животните затрополиха край яслите, синджирите задрънчаха. Гласовете на мъжете навън се зачуха по-силни и по-ясни.

Откъм крайния бокс долетя гласът на стария Канди:

— Лени! Ей, Лени! Тука ли си? Аз пак правя разни сметки. Да ти кажа кво ще сторим, Лени... — И ето че и самият Канди се появи при бокса. — Ей, Лени! извика отново той; сетне спря и се вцепени. Потри със сакатата ръка белите си бакенбарди. — Не знаех, че ти си тука — обърна се той към жената на Кърли.

Като не получи отговор, Канди пристъпи по-близо.

— Не бива да спиш тук — каза неодобрително той,. после съвсем се доближи до нея и... — О, Исусе Христе! — Канди се огледа безпомощно и потри повторно брадата си. След това скочи и бързо излезе от обора.

Оборът вече се беше оживил. Конете трополяха, пръхтяха, зобеха сено от яслите и теглеха синджирите си. Подир малко Канди се върна с Джордж.