Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 44

— Какво искаш да ми покажеш? — попита го Джордж.

Канди посочи жената на Кърли. Джордж се вторачи в нея и каза:

— Какво й е? — После се приближи и повтори като ехо възклицанието на Канди: — О, Исусе Христе!

Джордж тутакси коленичи до нея и сложи ръка на сърцето й. Когато най-после се изправи, бавно и вдървено, лицето му се вкамени, погледът също.

— Кой е сторил това? — попита Канди.

Джордж го изгледа студено.

— Не се ли досещаш? — попита той-И Канди не отговори.

— Знаех си аз — каза отчаяно Джордж. — Имах някакво предчувствие.

— Кво ще правим сега, Джордж? Кво ще правим сега? — попита Канди.

Джордж дълго време не отговори.

— Мисля, че... трябва да кажем.., на момчетата.

Ще трябва да го хванем и да го затворим. Не бива да го оставим да избяга. Ще пукне от глад, нещастникът. — И той се опита да се успокои: — Ще го затворят, пък може да се държат добре с него.

— Не, ще го оставим да избяга — възрази Канди развълнуван. — Ти не познаваш Кърли, Той ще иска да го линчуват. Ще го пречука.

Джордж го гледаше в устата.

— Да — каза най-сетне той, — ти си прав. И не само Кърли, а и другите ще искат това.

Джордж погледна отново жената на Кърли, А Канди отвори дума за това, за което най-много се страхуваше:

— Сега двамата с тебе ще вземем фермичката, нали, Джордж? Ще идем да си живеем там, а? Бива ли, Джордж?

Преди Джордж да отговори, Канди сведе глава и заби поглед в сеното. Беше разбрал.

— Знаех си го още отначало — каза меко Джордж. — Знаех си, че не ще можем я купи. Но той толкоз обичаше да му разправям за нея, че аз започнах да си вярвам.

— Значи... всичко е свършено? — попита мрачно Канди.

Джордж не отговори на въпроса му, но каза:

— Ще работя един месец, ще си взема петдесетте долара, па като вляза в някой бардак, цяла нощ няма да изляза. Или пък ще заседна в казиното, доде не се опразни. После ще се върна, ще работя още един месец, ще взема пак петдесет долара...

— Таквоз добро момче беше — каза Канди. — И през ум не ми е минало, че ще я свърши такава. Джордж пак се загледа в жената на Кърли.

— Не го е сторил от лошотия — рече той. — По никой начин! Все правеше поразии, но никога от лошотия. — Джордж се изопна и погледна Канди. — Чувай сега: трябва да кажем на момчетата. Ще трябва да го намерят. Няма друг начин. Може пък да не му сторят нищо лошо. Няма да им дам да го бутнат — додаде остро той. — Виж какво, ония може да си помислят, че и аз съм замесен в тая работа. Затова първо аз ще се прибера в помещението. След малко идваш ти и казваш на момчетата за станалото. Тогава ще дойдем тука и аз ще се правя, че нищо не съм знаел. Бива ли? Иначе момчетата ще помислят, че и аз съм замесен.

— Бива, как да не бива — увери го Канди.

— Добре. Сега изчакваш тука малко, после идваш задъхан и казваш, че току-що си я намерил. Аз тръгвам.

Джордж се обърна и изхвръкна от обора. Старият Канди го проследи с поглед до вратата. После се обърна, погледна безпомощно жената на Кърли и заизлива, в думи мъката и гнева си.