Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 42

— Какво толкова си пощръклял по тия зайци? — попита тя.

Лени трябваше да премисли внимателно, преди да стигне до някакво заключение. Той предпазливо се доближи съвсем до нея и каза:

— Обичам да си галя меки неща. Веднъж на един панаир видях зайци от ония, с дългата козина. Виж,-те бяха много мекички. Понякога си галя и мишки, но само ако няма нещо по-добро.

Жената на Кърли се отдръпна малко от него.

— Ти май си луд — рече тя.

— Не, не съм — поясни искрено Лени. — Джордж казва, че не съм. Само обичам да си галя нещо мекичко. с пръстите, нещо мекичко.

Жената се поуспокои.

— Та кой не обича това? — възкликна тя. — Всеки обича. Аз например обичам да пипам коприна и кадифе. Ти обичаш ли да пипаш кадифе?

Лени се засмя доволно.

— И още как! — извика той възторжено. — Аз си имах кадифе. Беше ми го дала една жена, леля ми Клара де. Ей такова голямо парче беше. Ех, да го имах сега. — По лицето му се разля усмивка. — Но, изглежда, съм го загубил — додаде той. — Отдавна не съм го виждал.

— Ти си смахнат — изсмя му се жената на Кърли, — Но иначе си добро момче. Едно голямо дете. Всеки случай аз те разбирам. Понякога, като се реша, започвам да си галя косата, защото е тъй мека. — Тя прокара пръсти по косата си, за да покаже как прави това. — Някои хора имат остра коса — каза тя замислено. — Например Кърли. — Косата му е същинска четина. А моята е мека като свила. Вярно, че аз много я реша. От това става мека. Пипни да видиш. — Тя взе ръката на Лени и я сложи на главата си. — Попипай да видиш колко е мека.

Лени загали косата й с големите си пръсти.

— Не ме разрошвай — предупреди го тя.

— Ох, колко е хубаво! — отвърна Лени и продължи да я гали. — Ох, колко е хубаво!

— Полека, че ще ме разрошиш! Полека, че съвсем ще ме разрошиш! — извика гневно тя и дръпна глава настрана, но пръстите на Лени се вкопчиха в косата й. — Пусни ме! — завика жената. — Пусни ме!

Лени се паникьоса. Лицето му се бе изкривило от страх. Тя започна да пищи и той запуши със свободната си ръка устата и носа й.

— Недей! — замоли се жената на Кърли. — О, недей прави това. Джордж ще те пребие.

Тя се бореше ожесточено да се измъкне от ръцете му. Тупаше с крака по сеното, извиваше се; изпод ръката на Лени се чу приглушен писък. Тогава Лени извика уплашен:

— Недей пищя, моля ти се! Джордж пак ще каже, че съм направил беля. Няма да ми даде да гледам зайците.

Лени отмести малко ръката си- и отново се чу пресипнал вик. Тогава Лени се ядоса.

— Недей пищя! — повтори той. — Стига си пискала! Прав си беше Джордж, ще ме вкараш в беля. Стига си пискала!

Но тя, с разширени от ужас зеници, продължаваше да се бори. Сега Лени съвсем се разгневи и я разтърси.

— Стига си пищяла! — извика той и пак я разтърси.

Тя се просна като риба и утихна. Лени й беше счупил врата.

Той се вгледа отблизо в нея и предпазливо отмахна ръка от устата й, но жената на Кърли си остана неподвижна. —

— Не исках нищо лошо да ти сторя — каза Лени, — но не трябваше да крещиш, че Джордж ужасно ще се разсърди.