Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 41

— Аз не съм ли човек? — извика тя. — Нямам ли право да поговоря с хората? За каква ме мислят? Ти си добро момче. Не разбирам защо да не поговоря с теб. С това няма да ти навредя.

— Да, ама Джордж казва, че ще ни забъркаш в някоя каша.

— Глупости! — отвърна тя. — Кажи, правя ли ти нещо лошо сега? Никой тук не се интересува как живея аз. А да ти кажа право, не съм свикнала на такъв живот. От мене можеше да излезе нещо. И все още може — добави мрачно тя. После думите й рукнаха като поток, сякаш се страхуваше да не й отнемат събеседника. — Живеех в Салинас. Заселихме се там, още когато бях дете. Един ден имаше някакво представление и се запознах с един от артистите. Той ми каза, че могат да ме вземат при тях. Но старата не ме пусна. Рече,. че съм била малка — едва петнайсетгодишна. Пък артистът каза, че това няма значение. Ако бях отишла с групата, нямаше да водя живот като сегашния.

Лени галеше кутрето.

— Ние ще си купим малка ферма... и зайци — обясни той.

Тя бързо продължи да разправя историята си, за да не бъде прекъсната:

— После се запознах с един от киното. Отидохме да танцуваме с него в „Ривърсайд“. Обеща, че ще ме снима във филм. Каза, че съм била родена артистка. Щеше да ми пише от Холивуд как се урежда работата. — Тя се вгледа в Лени, за да разбере дали думите й му правят впечатление. — Но писмо не получих. Все си мисля, че старата го е прибрала. Е, можеш ли да живееш повече в къща, дето не ти дават да се проявиш и крадат писмата ти? Питах старата дали не го е задигнала, но тя каза, че не е. След това се омъжих за Кърли. Запознахме се в „Ривърсайд“... Слушаш ли ме? — попита строго тя. ,

— А? Разбира се.

— Добре, сега ще ти кажа нещо, дето никому не съм го казвала. Не обичам Кърли. Не е добър човек той. — И понеже вече му се беше доверила, пристъпи и седна до него. — Ако бях отишла в киното, щях да си имам хубави дрехи — все хубави като тия, дето ги носят артистките. Щях да си живея в големите хотели и само щяха да ме снимат. Щях да ходя по премиери, хем без пари, по радиото щях да говоря. И все с хубави дрехи. Нали ми каза човекът, че съм родена за артистка. — Тя погледна Лени и направи с ръка един малък жест на изящество, за да покаже, че я бива за сцена: пречупи ръка в китката, а от изтеглените назад пръсти грациозно се отдели кутрето й.

Лени въздъхна дълбоко. Отвън долетя пак звънът на подковата и дружен одобрителен възглас.

— Някой улучи колчето — рече жената на Кърли. Слънцето клонеше вече към залез, та хоризонталните ивици светлина се бяха изкачили по стената и сега падаха върху яслите и главите на конете.

— Ако изнеса оттука кутрето и го захвърля някъде, Джордж може и да не разбере — каза Лени. — И тогава преспокойно ще мога да си гледам зайците.

— За нищо друго ли не мислиш освен за тия зайци? — ядоса се жената на Кърли.

— Ще си имаме малка ферма — заобяснява търпеливо Лени. — С къщица и градина и ливада с люцерна — люцерна за зайците, и аз ще вземам един чувал,. ще го пълня догоре с люцерна и ще я нося на зайците.