Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 97

— Никой ли? — викнал Дани. — Сам ли съм на тоя свят? Никой ли няма да се бие с мене?

Мъжете потръпвали пред ужасните му очи и гледали като омагьосани как кракът от маса оставя диря във въздуха. И никой не отвърнал на неговото предизвикателство.

Дани скочил. Говори се, че главата му едва не докоснала тавана.

— Тогава аз Ще отида при Единствения, когото не го е страх да се бие. Аз ще намеря Врага, достоен за Дани. Той тръгнал към вратата, като леко залитал. Ужасените хора му направили широка пътека. Той се навел, за да излезе от вратата. Хората стояли вцепенени и слушали.

Те чули как вън той продължава да предизвиква на бой. Чули кракът от маса да свисти като метеор във въздуха. Чули стъпките му да боботят през двора. И тогава зад къщата, в дерето, те чули отговора на неговия зов, толкова ужасен и пронизващ, че гърбовете им потръпнали като попарени от сланата цветя. Дори и сега, когато говорят за Противника на Дани, хората снижават гласа си и боязливо се оглеждат. Те чули как Дани пак надал боен призив. Чули и последния му остър, предизвикателен вик и после — трясък, И после — тишина.

Хората почакаха малко, като задържаха дъха си, да не би рязката струя въздух, който ще излезе от дробовете им, да заглуши някой звук. Нощта се бе стаила. Настъпваше сивата зора.

Пайлън наруши мълчанието.

— Нещо лошо е станало — каза той.

И Пайлън беше първият, който се втурна навън. Смел мъж, никакъв ужас не може да го спре! Хората го последваха. Отидоха зад къщата, където бяха ехтели стъпките на Дани, но Дани го нямаше. Стигнаха до ръба на дерето, където стръмна зигзагообразна пътека водеше надолу, към дъното на онова древно корито, където от векове вече не течеше река. Хората видяха как Пайлън стремглаво се спуска по пътеката. Те бавно пристъпваха след него. И го намериха в дъното на дерето, наведен над един пребит, смазан Дани. Той беше паднал от близо четиридесет фута. Пайлън запали клечка кибрит.

— Мисля, че е жив! — изкрещя той. — Бягайте за доктор. Бягайте за отец Рамон.

Хората се пръснаха. За петнайсет минути обезумелите паисаноси събудиха и извлякоха от леглата четирима доктори. На тях не им бе до онова бавно спокойствие, с което докторите обичат да показват, че не са роби на чувствата. Не! Докторите бяха водени, тласкани, блъскани, лекарските им чантички бяха бутани в ръцете им от хора, безнадеждно неспособни да кажат какво искат.. Отец Рамон беше изтръгнат от леглото си и запъхтян изкачи хълма, без да разбере дали трябва да пропъжда злия дух, да кръщава новородено бебе, което умира, или да присъствува на линч. През това време Пайлън, Пабло и Джизъс Мария занесоха Дани горе и го сложиха в леглото му. Поставиха свещи навсякъде около него. Дани тежко дишаше.

Най-напред пристигнаха докторите. Те изпитателно се спогледаха кой ще има първенството, но моментното им изчакване събуди заплашителни погледи в очите на хората. Не им отне много време да прегледат Дани. Бяха свършили с прегледа си, когато пристигна отец Рамон.

Аз няма да влизам в спалнята с отец Рамон, защото Пайлън, Пабло, Джизъс Мария, Големия Джо, Джони Пом-пом, Тито Ралф, Пирата и кучетата бяха вече там, а те съставляваха семейството на Дани, Вратата бе и още е затворена. Защото все пак у хората има гордост и има случаи, когато не е прилично да си пъхаш носа.