Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 95

Те стремително крачеха към Дани. Дъските на кея кухо бумтяха под краката им. Дани не се обърна. Те го хванаха под ръка и го обърнаха.

— Дани! Какво ти е?

— Нищо. Нищо ми няма.

— Да не си болен, Дани? — Не.

— Тогава защо си толкова тъжен?

— Не знам — каза Дани. — Просто така се чувствувам. Не ми се прави нищо.

Може би докторът ще ти помогне, а, Дани?

Казах ви, че не съм болен.

Тогава виж какво! — извика Пайлън, — Ние сме устроили специално за тебе празненство в твоята къща. Цялата Тортила Флет е там, има и музика, и вино, и печени кокошки! Има може би двайсет или трийсет галона вино. И украса от цветна хартия. Не искаш ли да дойдеш?

Дани вдъхна дълбоко. За миг той се обърна към дълбоката черна вода. Може би той тихо изричаше предизвикателство към боговете.

Той се извърна към приятелите си. Очите му бяха трескави.

— Вие сте прави, по дяволите! Искам да дойда! Бързо! Жаден съм. Има ли момичета?

— Колкото щеш момичета! Всички момичета!

— Хайде тогава! Бързо!

Той ги поведе и се затича по хълма. Дълго преди да стигнат, те вече чуваха нежната музика между боровете и пискливите звуци на възбудени, щастливи гласове. Тримата закъснели пристигнаха със страшен спринт. Дани вдигна глава и зави като койот. Поднесоха му буркани с вино. Той отпи от всеки един.

Ето, това беше празненство, на което би трябвало да бъдете! Винаги след това, когато някой заговореше с възторг за празненства, друг някой положително казваше с благоговение: „А ти бил ли си на празненството у Дани?“ И ако първият не беше някой пришълец, той не можеше да не е бил там. Това беше истинско празненство! Никой никога не се опита да устрои по-хубаво от него! Такова нещо е немислимо, защото само за два дни празненството у Дани се издигна над всяко възможно сравнение с всички други празненства. Кой ли мъж се прибра тази нощ без няколко славни драскотини и синини? Никога не е имало толкова боеве; не боеве между двама души, а ревящи битки, които се разразяваха между цели купища хора, където всеки се бие за себе си.

О, смехът на жените! Тънък, висок, крехък като порцелан! О, женските викове на протест, които се чуваха от дерето! Отец Рамон беше напълно изумен и не можеше да повярва на изповедите през следващата седмица. Цялата щастлива душа на Тортила Флет се изтръгна от въздържанието си и отлитна нагоре в едно възторжено единение. Те танцуваха така здраво, че подът поддаде в единия ъгъл. Акордеоните свиреха толкова силно, че оттогава винаги си останаха нещо повредени, като куци коне.

А Дани? Тъй както празненството беше над всяко сравнение, така и Дани нямаше съперник като причина и средище на празненството, И ако занапред някой хлапак каже някога с възбуда: „Видя ли ме? Видя ли ме, като поканих на танц оная черна вещица? Видя ли ни как се въртяхме като котараци?“, то към него веднага ще се обърнат нечии стари, умни, смъртоносни очи. Нечий преситен глас, познал границата на човешките възможности, тихо ще попита: „А ти видя ли Дани на онова празненство?“