Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 91

— Има ли друг такъв приятел като нашия приятел? — възкликна той. — Той ни прибира в къщата си, за да не мръзнем. Той дели най-доброто си ядене с нас, дели и виното си. Да живее нашият добър приятел, нашият мил приятел.

Дани се почувствува неудобно. Той наведе очи.

— Това не е нищо — промърмори той, — Това са дребни работи.

Но щастието на Пайлън беше толкова голямо, че обгърна целия свят, дори с лошите му страни.

— Някой път трябва да направим нещо хубаво за Торели — каза той.

16

ЗА СКРЪБТА НА ДАНИ. КАК ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДАНИ СЕ ПОЖЕРТВУВАХА, ЗА ДА ДАДАТ ПРАЗНЕНСТВО. КАК ДАНИ ПРЕМИНА В ДРУГ СВЯТ

Когато след своя амок Дани се върна в къщи при приятелите си, той нямаше никакви угризения на съвестта, но беше много уморен. Грубите пръсти на бурните преживявания бяха дърпали безжалостно струните на душата му. Той заживя равнодушно, ставаше от леглото само за да седи на верандата, под кастилската роза; ставаше от верандата само за да яде; ставаше от масата само за да си легне в леглото. Около него разговорите течаха, а той слушаше, без да им обръща внимание. Корнилия Руис имаше нова, краткотрайна и великолепна поредица от мъже, но това не събуди вълнение у Дани. Когато Големия Джо се намъкна в леглото му една вечер, Дани беше толкова апатичен, че ПаЙлън и Пабло трябваше вместо него да набият Големия Джо. Когато Сами Распър посрещна малко късничко Новата година с галон уиски и един пистолетен изстрел, уби една крава и влезе в затвора, Дани не можа дори да бъде въвлечен в обсъждането на етиката на случая, макар че около него споровете бушуваха и мнението му се искаше най-настойчиво.

След известно време приятелите започнаха да се безпокоят за Дани.

— Той се е изменил — каза Пайлън. — Остарял е. Джизъс Мария подметна:

— Дани за три седмици си събра колкото за цял живот. На него му е омръзнало да се забавлява.

Напразно приятелите се мъчеха да го измъкнат от бездната на неговата апатия. Сутрин, на верандата, те разказваха най-забавните си истории. Докладваха за любовния живот в Тортила Флет с такива проникващи подробности, че те биха били любопитни дори за студенти, които правят анатомически дисекции. Пайлън обикаляше квартала за новини и донасяше в къщи всяко семенце, което би било любопитно за Дани. Но в очите на Дани имаше само състареност и досада.

— Ти не си добре — напразно настояваше Джизъс Мария. — Криеш някаква горчива тайна в сърцето си.

— Не — казваше Дани.

Забелязано бе, че той оставяше мухите да пълзят дълго време по краката му, а когато все пак замахваше да ги убие, в ударите му липсваше изкусност. Постепенно въодушевлението и вечно бликащият смях напуснаха къщата на Дани и потънаха в тъмния кладенец на неговото мълчание.

О, беше наистина жалко да го гледаш, оня Дани, който винаги се бе бил за отчаяни каузи или за каквото и да е; оня Дани, който би изпил чаша вино с всеки човек на света: оня Дани, който отвръщаше с тигров скок на всеки любовен поглед. Сега той седеше на верандата и се припичаше, коленете му в син док свити до гърдите, ръцете отпуснати надолу, китките безсилно разлюлени, главата приведена сякаш от тежки, черни мисли. В очите му нямаше нито пламъка на желанието, нито недоволството, нито радостта, нито болката. Бедният Дани! Как те изостави животът! Ти седиш тук като първия човек, преди светът да израсне пред тебе: и като последния човек, след като светът вече се е разпаднал! Но виж, Дани! Ти не си сам! Твоите приятели разбират състоянието ти. Те те наблюдават с крайчеца на окото си. Като малки, надяващи се кученца те чакат първия знак от своя господар. Една твоя весела дума, Дани; един весел поглед, и че ще залаят и ще подгонят опашки. Не само твоят живот е в твоите ръце, Дани, защото от него зависи и животът на други. Виж как страдат приятелите ти! Върни се в живота, Дани, за да могат и приятелите ти да заживеят!