Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 89

Торели се изкикоти толкова зловещо, че паисаносите се дръпнаха назад.

— Защото — каза той — тази къща принадлежи на мене. Дани дойде снощи при мене и ми продаде тази къща за двайсет и пет долара. — Със сатанинско злорадство той наблюдаваше помръкващите им лица.

„Това е лъжа — казваха техните лица. — Дани не може да направи такова нещо!“ А после добавяха:

„Но Дани напоследък направи много лоши неща. Той крадеше от нас. Може би е продал и цялата къща зад гърба ни.“

— Лъжеш! — силно извика Пайлън. — Лъжеш, мръсен жабоядецо!

Торели продължи да се усмихва и да размахва листа.

— Ето доказателството! — каза той. — Ето, Дани подписа този лист! Това е, което, ние, хората на бизнеса, наричаме договор за продажба!

Побеснелия Пабло се приближи до него.

— Ти си го напил! Той не е знаел какво върши! Торели леко разтвори листа.

— Законът не се интересува от тази работа! — каза той, — И така, мои мили малки приятели, за мене е неприятен дълг да ви съобщя, че вие трябва да напуснете моята къща, Аз съм я предназначил за други цели.

Изведнъж усмивката изчезна от лицето му и върху него се върна цялата му жестокост.

— Ако не се махнете още до обед, ще изпратя полицай!

Пайлън кротко се отправи към него. О, пази се, Торели, когато Пайлън идва при тебе с усмивка! Бягай, затвори се в някоя желязна стая и запой отвътре вратата с оксижен!

— Аз не ги разбирам тия неща! — каза Пайлън внимателно. — Но наистина е много жалко, че Дани може да направи това!

Торели се изкикоти пак.

— Досега никога не съм продавал къща — продължи Пайлън. — Дани е подписал този лист, така ли?

— Да. — Торели почна да го имитира: — Дани е подписал този лист. Така е.

Пайлън пристъпи още малко, с глупав вид.

— И това нещо ли доказва, че ти сега си собственик на къщата?

— Да, глупако! Този лист доказва това. Пайлън изглеждаше озадачен.

— Аз все пак мисля, че ти би трябвало да ни го покажеш, за да го видим.

Торели се изсмя презрително, О, внимавай, Торели? Не виждаш ли колко безшумно се движат тези змии? Ето го Джизъс Мария на вратата. Ето го Пабло до кухненската врата. Виж как са побелели кокалчетата по пръстите на Големия Джо, който стиска дръжката на мотиката.

Торели каза:

— Вие нищо не разбирате от бизнес, жалки скитници и вагабонти! Когато изляза оттука, аз ще занеса долу този лист и…

Всичко стана толкова бързо, че последната му дума изригна като експЛозия. Краката му излетяха напред във въздуха. С голям трясък той се приземи на пода и посегна напред с тлъстите си ръце. Той чу как издрънча капакът на печката.

— Крадци! — изпищя той. Кръвта нахлу в лицето и врата му. — Ах вие, крадци, плъхове, кучета, дайте ми листа!

Пайлън, който стоеше пред него, погледна изумено.

— Лист? — учтиво попита той. — За какъв лист говори той с такава страст?

— Договорът за продажба! Собствеността ми! О, аз всичко ще разправя на полицията!

— Не си спомням никакъв лист — каза Пайлън. — Пабло, знаеш ли за какъв лист приказва той?

— Лист ли? — учуди се Пабло. — За какъв лист говори? Лист от вестник? Или лист цигарена хартия? Пайлън продължи да пита наред: