Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 90

— А ти да знаеш нещо, Джони Пом-пом?

— Аз мисля, че тоя човек сънува — каза Джони Пом-пом.

— Джизъс Мария? Виждал ли си някакъв лист?

— Струва ми се, че той е пиян — каза Джизъс Мария с тон на отвращение, — А още е толкова рано да се напива човек!

— Джо Портаджи?

— Аз не бях тук — заяви Джо. — Аз току-що влизам.

— Пирате?

— Той нямаше никакъв лист — обърна се Пирата към кучетата. — Нали?

Пайлън се обърна отново към Торели, който беше съвсем близо до апоплектичен удар.

— Ти имаш грешка, приятелю! Отначало си помислих, че може би аз греша, но сам виждаш, че никой освен тебе не го е виждал. Можеш ли ме упрекна, ако кажа, че изобщо не е имало лист? Слушай, няма ли да е по-добре за тебе да отидеш да си полегнеш малко?

Торели беше твърде поразен, за да крещи повече. Те го обърнаха, помогнаха му да излезе от вратата и побързаха да го изпратят до пътя, потънал цял в ужаса на поражението си.

И тогава те погледнаха към небето и се зарадваха, защото слънцето отново воюваше с мъглата и този път си бе прокарало цяла пътека. Приятелите не влязоха в къщата. Те щастливо насядаха на верандата.

— Двайсет и пет долара! — каза Пайлън. Чудя се какво е направил с толкова пари!

След като слънцето спечели престрелката, то неудържимо изтласка мъглата от небето. Дъските на верандата се стоплиха и мухите запяха в светлината. Приятелите бяха изтощени.

— Много завързана бе тая работа — каза слабо Пабло. — Дани не трябва да прави такива неща.

— За да обезщетим Торели, ще трябва да купуваме всичкото си вино от него — каза Джизъс Мария.

Една птичка кацна на розовия храст и изпърха с опашка. Новите кокошки на мисис Моралес непринудено запяха химн за слънцето. Кучетата се протягаха в предния двор и едно друго гризяха опашките си.

Приятелите чуха стъпки по пътя, погледнаха и се изправиха с гостоприемни усмивки. Дани и Тито Ралф минаха през портата и всеки от тях носеше по две тежки торби. Джизъс Мария се стрелна в къщи и изнесе бурканите. Приятелите забелязаха, че Дани изглежда малко уморен, когато поставяше шишетата на верандата.

— Човек три пъти ще се изпоти, докато качи този баир — каза Дани.

— Тито Ралф! — извика Джони Пом-пом. — Аз чух, че са те вкарали в затвора.

— Избягах пак — каза мрачно Тито Ралф. — Ключовете бяха още у мене.

Бурканите забълбукаха, пълни догоре. Приятелите отрониха по една тежка въздишка, облекчени, че всичко беше вече минало.. Пайлън отпи една голяма глътка.

— Дани — каза той, — тази свиня Торели дойде тук заранта и взе да ни лъже. Показа ни някакъв лист — рече, че ти си го подписал.

Дани се учуди.

— Къде е този лист? — попита той.

— Ние разбрахме, че лъже — продължи Пайлън, — затова изгорихме листа. Ти не си подписвал такъв лист, нали?

— Не — каза Дани и пресуши буркана си.

— Хубаво щеше да бъде, ако имахме нещо за ядене — забеляза Джизъс Мария.

Дани мило се усмихна.

— Забравих! В една от чантите има три печени пилета и малко хляб!

Радостта и облекчението на Пайлън бяха толкова големи, че той стана и произнесе кратка реч.