Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 93

Но не и Тортила Флет. Още отрано слухът се разнесе:

— Приятелите на Дани чистят сепия при Чин Ки! Това беше поличба, сякаш падаше правителство, сякаш се сгромолясваше слънчевата система! За него се говореше по улиците, съобщаваше се с викове през оградите на онези жени, които бързаха да го чуят:

— Всички приятели на Дани чистят сепия! Цялата сутрин бе наелектризирана от новини. Трябваше да има някаква причина, някаква тайна. Майките подучваха децата си и ги пращаха тичешком към пункта на Чин Ки. Млади матрони неспокойно чакаха последните вести зад пердетата. И вестите идеха.

— Пабло си е порязал ръката с ножа за чистене.

— Чин Ки изритал кучетата на Пирата.

Смут.

— Кучетата са се върнали отново.

— Пайлън гледа мрачно.

Бяха сключени няколко малки облога. От месеци не се беше случвало нищо толкова вълнуващо. Цяла една сутрин никой не спомена Корнилия Руис. Истинската голяма новина излезе наяве чак по пладне, но затова пък падна като гръм от ясно небе:

— Те ще дават голямо празненство в чест на Дани!

Заповедите взеха да идват още от пункта. Мисис Моралес избърса праха от своя грамофон и извади най-шумните си плочи. Сякаш някаква искра пламна, а Тортила Флет я пое като сухо дърво. Седемте приятели, моля ти се, ще дават празненство за Дани! Като че Дани има само седем приятели! Мисис Сото се понесе към кокошарника си с големия нож в ръка. Мисис Палочико изсипа цяла торба захар в най-голямата си тенджера и се приготви да прави сладкиши. Делегация от момичета отиде в текстилния магазин на Монтерей и закупи пълен комплект цветна крепова хартия за гирлянди. Из Тортила Флет заехтяха начинаещите звуци на китари и акордеони.

Новини! Повече новини от пункта! Те ще направят празненство! Твърдо са решили! Ще имат най-малко четиринайсет долара. Погрижете се четиринайсетте галона с вино да са готови!

Торели беше отрупан с работа. Всеки искаше да купи един галон и лично да го занесе на празненството. Обхванат от общия подем, самият Торели каза на жена си: „Ще трябва май и ние да отидем довечера у Дани. Аз ще занеса от мене няколко галона вино за моите приятели!“

Когато следобедът мина, нови вълни от възбуда заляха квартала. Дрехи, които цял живот не бяха обличани, се вадеха от сандъците и оставяха да се проветрят на въздух. Шалове, за които молците бяха копнели в продължение на двеста години, увиснаха по перилата на верандите и пръснаха миризма на нафталин.

А Дани? Той седеше като човек в полусъзнание, Той се местеше само когато се местеше слънцето. Може би бе разбрал, че този следобед всеки жител на Тортила Флет бе минал край вратата му, но не бе дал никакъв знак. Бедният Дани! Най-малко двадесетина чифта очи наблюдаваха входната му врата. Към четири часа той стана, протегна се, излезе от двора и олюлявайки се, се понесе към Монтерей.

Какво, та те едва дочакаха да се изгуби от поглед! О, тия виещи се като змии, тия висящи гирлянди от зелена, жълта и червена крепова хартия! О, тия подрязани свещи и восъчни стърготини, хвърлени на пода! О, тия пощурели дечурлига, които гладко се пързалят по намазания с восък под!