Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 81

— О, да! — каза сериозно Пайлън. — Много поуки могат да се извадят от тази история.

Приятелите кимнаха одобрително, защото обичаха истории с поука.

— И аз познавах едно такова момиче в Тексас — каза Дани. — Само че тя си остана същата. На нея й казваха „жената на втория взвод“… „Госпожа втори взвод“ — така й викаха!

Пабло дигна ръка.

— Историята не свършва тука — каза той. — Нека Джизъс Мария ни я разкаже до края.

— Да, историята не свършва тука. И накрая тя вече не е толкова хубава. Старият остана сам, вече преминал шейсетте. Пити и Грейси отидоха да живеят другаде. Старият Равано се чувствуваше самотен, защото дотогава винаги бе живял с Пити. Той не знаеше как да си прекарва времето. Седеше си и гледаше тъжно, докато един ден видя отново Тония. Тония тогава беше на петнайсет години и беше по-хубава дори от Грейси. Половината войници от гарнизона вървяха подире й като паленца.

И тогава онова, което се беше случило с Пити, се случи и със стария. Неговият копнеж почна да го гложди отвътре. Той не можеше нито да яде, нито да спи. Бузите му хлътнаха, а очите му взеха да блуждаят като на човек, който пуши марихуана. Носеше бонбони на Тония, а тя грабваше бонбоните от ръката му и се смееше. Той й казваше: „Ела при мене, малкото, ела, миличкото, аз съм ти приятел.“, а тя пак се смееше.

Тогава старият разказал работата на Пити. Пити също се изсмял. „Стар глупако! — му рекъл Пити. — Ти си прекарал достатъчно жени през живота си. Я не тичай сега подир бебетата!“ Но и това не му помогна. Старият Равано се разболя от мерак. Те бяха с гореща кръв, тия Равановци! Той се криеше в тревата и я гледаше как минава покрай него. А сърцето го болеше в гърдите.

За да й купува подаръци, имаше нужда от пари, затова постъпи на работа в пункта за всестранни услуги. В пункта той насипваше чакъл по алеите и поливаше цветята. Пълнеше с вода радиаторите и миеше витрините. И с всеки цент, който спечелеше, купуваше подаръци за Тония — бонбони, панделки и рокли, И той също плати да й нарисуват портрет, и то с бои.

Тя само още повече се смееше и старият едва не полудя. И тогава той си каза: „Щом венчавката направи от Грейси добра жена, тя ще направи и от Тония добра жена!“ И той я помоли да се ожени за него. Тогава тя му се смя повече от всеки друг път. Вдигна си полата пред него, само и само да го ядоса. О, тя беше голям дявол, тази Тония!

— Той е бил глупак! — каза самодоволно Пайлън. — Старите мъже не бива да гонят деца. Те трябва да си седят на слънце..

Джизъс Мария продължи раздразнено:

— Тези Равановци са особени хора! Те имат гореща кръв и това си е!

— Добре де, но то не е било прилично — каза Пайлън. — То е посрамвало и Пити. Пабло се обърна към него.

— Нека Джизъс Мария продължи. Сега той разказва, Пайлън, а не ти. Друг път, като разказваш ти, тогава ще слушаме тебе.

Джизъс Мария се обърна с благодарност към Пабло.